Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Хари не можеше да си представи как осем души, шест обемисти куфара, две сови и един плъх щяха да се сместят в един малък „Форд Англиа“. Естествено не знаеше за особените свойства, придадени на колата от господин Уизли.
— Нито дума на Моли! — прошепна той на Хари, като отвори багажника и му показа, че е разширен с магия и побира куфарите без проблем.
Когато най-сетне всички бяха в колата, госпожа Уизли хвърли поглед към задната седалка, където удобно се бяха настанили Хари, Рон, Фред, Джордж и Пърси, и отбеляза:
— Мъгълите явно знаят повече неща, отколкото ние предполагаме, нали? — Тя и Джини се наместиха на предната седалка, която бе разтегната така, че приличаше на градинска скамейка. — Отвън тази кола изобщо не изглежда толкова широка.
Господин Уизли запали двигателя и колата се затъркаля по двора, а Хари се обърна да хвърли последен поглед на къщата. Не бе успял дори да се запита дали ще я види пак, когато се наложи да се върнат — Джордж бе забравил кутията си с фойерверки. Пет минути по-късно, все още в двора, отново се наложи да спрат, та Фред да изтича за метлата си. А когато почти бяха стигнали до магистралата, Джини писна, че си е забравила дневника. Докато най-сетне отново се подредят в колата, времето много бе напреднало и всички се бяха изнервили.
Господин Уизли погледна часовника и после жена си:
— Моли, миличка…
— Не, Артър.
— Никой няма да забележи. Това бутонче тук е за устройството за невидимост — то ще ни вдигне във въздуха и после ще летим над облаците. Там сме за десет минути и никой няма да разбере…
— Казах не, Артър, не и посред бял ден.
В единайсет без четвърт стигнаха до гара Кингс Крос. Господин Уизли се втурна през улицата да донесе колички за багажа им и после всички влязоха тичешком в гарата.
Хари вече бе пътувал с „Хогуортс“ предишната година. Той тръгваше от перон Девет и три четвърти, който бе невидим за мъгълите. Просто трябваше да минат през здравата бариера между перон девет и перон десет. Нищо страшно нямаше да им се случи, но важното бе да внимават мъгълите да не забележат как изчезват.
— Най-напред Пърси — каза госпожа Уизли, като поглеждаше нервно нагоре към гаровия часовник, който показваше, че имат само още пет минути да минат незабелязано през бариерата.
Пърси бързо пристъпи напред и изчезна, след него премина господин Уизли, последван от Фред и Джордж.
— Аз взимам Джини, а вие двамата идвате след нас — каза госпожа Уизли, като хвана Джини за ръката и тръгна напред. След миг вече ги нямаше.
— Хайде заедно, че имаме само една минута — каза Рон на Хари.
Хари се увери, че кафезът на Хедуиг е здраво прикрепен върху куфара му, и забута количката си право срещу бариерата. Чувстваше се съвсем сигурен — пътуването с летежната пудра беше къде-къде по-неприятно. И двамата с Рон едновременно се приведоха ниско над багажа си и се устремиха към бариерата, набирайки скорост. На няколко крачки от нея преминаха в бяг и…
ТРЯС!
И двете колички се удариха в бариерата и отскочиха назад. Куфарът на Рон се изсипа със силен шум, Хари падна на земята, изпусна кафеза на Хедуиг върху ослепително гладкия под и тя се затъркаля, кряскайки възмутено. Хората наоколо се втрещиха, а един пазач се провикна:
— Какво ви прихвана?!
— Изплъзна ми се к-количката — заекна Хари, като опипваше ребрата си.
Рон хукна да вземе Хедуиг, която вдигаше такава врява, че тълпата наоколо започна да се възмущава от жестокостта към животните.
— Защо не можахме да минем? — процеди Хари към Рон.
— Де да знам…
Рон трескаво се озърна наоколо. Дузина любопитни все ги гледаха.
— Ще изпуснем влака — прошепна Рон. — Не разбирам защо се затвори проходът…
Хари вдигна очи към грамадния часовник с усещането, че стомахът му сякаш потъва. Десет секунди… девет секунди…
Той внимателно завъртя количката си право срещу бариерата и натисна с всичка сила. Желязото не помръдна.
Три секунди… две секунди… една секунда…
— Свърши — каза Рон, съвсем стъписан. — Влакът замина. Ами ако мама и татко не могат да се върнат обратно при нас? Имаш ли някакви мъгълски пари?
Хари отвърна с глух смях:
— Семейство Дърсли не са ми давали джобни пари от около шест години.
Рон притисна ухо в студената бариера.
— Нищо не се чува — напрегнато съобщи той. — Какво ще правим сега? Не знам колко време ще им трябва на мама и татко да се върнат при нас.