Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Аз тряб’а да бягам — каза Хагрид, докато госпожа Уизли му стискаше с всичка сила ръката. — Ще се видим в „Хогуортс“!
И се отдалечи, а главата и раменете му стърчаха над всички в навалицата.
— Познайте кого видях в „Боргин и Бъркс“! — обърна се Хари към Рон и Хърмаяни, докато се качваха по стълбите на „Гринготс“. — Малфой и баща му.
— Луциус Малфой купи ли нещо? — рязко попита господин Уизли зад тях.
— Не, продаваше.
— Аха, значи е разтревожен — отбеляза господин Уизли с мрачно задоволство. — Ох, как искам да хвана Луциус Малфой с нещо…
— Ти по-добре внимавай, Артър — остро го предупреди госпожа Уизли, докато влизаха в банката, където ги въведе един кланящ се таласъм. — Всички с името Малфой са опасни хора и е по-добре да отхапеш голям залък, отколкото да кажеш голяма дума за тях.
— Значи според теб не мога да се меря с Луциус Малфой? — възмути се господин Уизли, но в следващия момент вниманието му бе привлечено от родителите на Хърмаяни.
Те стояха притеснени до парапета, който се простираше покрай стената на голямата мраморна зала, и чакаха Хърмаяни да ги представи.
— Ама вие сте мъгъли! — зарадва се господин Уизли. — Трябва да пийнем по чашка! Я, какво е това? О, вие обменяте мъгълски пари! Моли, виж! — И той възбудено посочи банкнотите от по десет лири в ръката на господин Грейнджър.
— Ще се срещнем пак тук — каза Рон на Хърмаяни, докато един таласъм отвеждаше семейство Уизли и Хари към подземните трезори.
До подземията се стигаше с малки вагончета, управлявани от служещите в банката таласъми по тънки и тесни релси, които минаваха през всички тунели. Хари се радваше на стремглавото летене надолу до трезора на семейство Уизли, но когато го отвориха, се почувства ужасно, далеч по-зле, отколкото на „Мракон-али“. В него имаше много малка купчина сребърни сикли и само един галеон. Госпожа Уизли опипа всички ъгли, преди да обере и изсипе в чантата си каквото бе останало.
Хари се почувства още по-неловко, когато стигнаха до неговия трезор. Опита се да позакрие съдържанието му от погледите на другите, набързо загреба няколко шепи монети и ги изсипа в една кожена кесийка.
Като излязоха отново вън на мраморното стълбище, всички се разделиха. Пърси смънка, че му трябвало ново перо, Фред и Джордж бяха видели своя приятел от „Хогуортс“ Лий Джордън, госпожа Уизли и Джини отиваха до магазина за мантии втора употреба, а господин Уизли настояваше да заведе семейство Грейнджър до „Продънения котел“ за по чашка.
— Ще се срещнем всички след един час в книжарницата „Флориш и Блотс“, за да купим учебниците ви — каза госпожа Уизли, повеждайки Джини. — И кракът ви да не стъпва на „Мракон-али“! — извика тя към отдалечаващите се близнаци.
Хари тръгна с Рон и Хърмаяни по виещата се калдъръмена улица. Златните, сребърните и бронзовите монети весело дрънкаха в кесийката в джоба му и сякаш викаха да бъдат похарчени. Той купи три големи сладоледа с ягоди и фъстъчено масло, които тримата излапаха набързо, докато вървяха по улицата и разглеждаха прекрасните витрини.
Рон се размечта пред една великолепна спортна мантия за куидич от екипа на любимия му отбор „Чъдли Кенънс“, изложена на витрината на „Всичко за куидича“, докато Хърмаяни не ги задърпа към следващия магазин да си купи мастило и пергамент.
В магазинчето за шеги и вълшебства „Играчка-плачка“ срещнаха Фред, Джордж и Лий Джордън, които се запасяваха с „Вълшебни влагоустойчиви и незапалителни фойерверки на доктор Филибъстър3“, а в едно малко магазинче за ненужни вещи, пълно със счупени пръчки, килнати месингови везни и стари мантии с петна от разни отвари, откриха Пърси, потънал в малка и дълбоко отегчителна книга, озаглавена „Префекти, сдобили се с власт“.
— Разкази за префекти от „Хогуортс“ и техните успехи в живота — прочете Рон на глас текста на гърба на корицата. — Звучи фантастично!
— Махайте се! — тросна им се Пърси.
— Нашият Пърси е много амбициозен. Всичко си е планирал… иска да става министър на магията — сниши глас Рон към Хари и Хърмаяни, след като оставиха Пърси на спокойствие.
След час вече вървяха към „Флориш и Блотс“, макар да не бяха единствените, които си пробиваха път натам. Като наближиха книжарницата, с изненада видяха голяма тълпа да се блъска навън пред вратите и да се опитва да влезе. Причината за тази суматоха бе обявена на голям транспарант, опънат през прозорците на горния етаж.
3
Филибъстър — от „пречка; многословен човек; авантюрист“ (англ.) — Б.пр.