Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Младият Малфой, който вече бе посегнал към стъкленото око, отвърна:
— Ти нали каза, че ще ми купиш подарък.
— Казах, че ще ти купя състезателна метла — отвърна баща му, докато нетърпеливо барабанеше с пръсти по тезгяха.
— Какъв смисъл има, като не съм в отбора на дома? — отвърна Драко нацупен. — Хари Потър още миналата година получи „Нимбус две хиляди“ със специалното разрешение на Дъмбълдор, за да играе за „Грифиндор“. Той дори не е чак толкова добър играч, а само защото е прочут… заради глупавия белег на челото си… — Драко се наведе да разгледа черепите, наредени на един рафт. — И всички смятат, че е много умен и… ах, страхотният Потър с белега и метлата…
— Това съм го чувал вече поне дузина пъти — заговори господин Малфой на сина си с укор — и ще ти напомня, че не е… благоразумно да говориш друго, освен най-хубави неща, за Хари Потър, особено след като повечето от нашите го смятат за герой, принудил Черния лорд да изчезне… А, ето го и господин Боргин.
Зад тезгяха се бе появил прегърбен човек, който приглаждаше мазната си черна коса.
— Господин Малфой, какво удоволствие да ви видя отново! — каза господин Боргин с глас, мазен като косата му. — Възхитен съм… О, и младият господин Малфой!… Очарован съм! С какво бих могъл да ви бъда полезен? Ето, да ви покажа… току-що получено и на много разумна цена…
— Днес няма да купувам, а ще продавам, господин Боргин — каза Малфой.
— Да продавате? — Усмивката на лицето на Боргин едва забележимо помръкна.
— Сигурно сте чули, че министерството все по-често провежда обиски — каза господин Малфой, като извади от вътрешния си джоб един пергаментов свитък и го разстла пред Боргин. — Имам в къщи няколко… ъъъ… предмета, които биха ме злепоставили, ако от министерството решат да…
Господин Боргин прикрепи очилцата на носа си и прегледа списъка.
— Министерството едва ли ще посмее да ви безпокои, сър, сигурен съм.
Господин Малфой сви устни.
— Още не са ме посетили. Името Малфой все още буди известна почит, ала в министерството стават все по-досадни. Носят се слухове за нов Закон за защита на мъгълите — без съмнение зад него стои оня въшлив поддръжник на мъгълите Артър Уизли…
Хари усети как го обзема гняв.
— …а както виждате, някои от тези отрови могат да създадат впечатлението…
— Напълно ви разбирам, сър — каза Боргин. — Чакайте да видя…
— Може ли да ми купиш това! — прекъсна ги Драко, сочейки изсъхналата ръка върху възглавницата.
— Ааа, Ръката на славата! — каза Боргин, остави списъка на господин Малфой и забърза към Драко. — Поставяте в нея една свещ и тя осветява вашия път. Това е най-добрият приятел на всички видове крадци и плячкосници! Вашият син има вкус, сър.
— Надявам се от сина ми да излезе нещо повече от крадец или плячкосник, Боргин — студено отбеляза господин Малфой и продавачът бързо допълни:
— Не исках да ви обидя, сър, не исках…
— Макар че, ако бележките му в училище не се повишат — продължи господин Малфой още по-студено, — може да се окаже, че наистина го бива само за това.
— Не съм виновен аз — възрази Драко. — Всички учители си имат любимци, като оная Хърмаяни Грейнджър…
— Очаквах да се засрамиш, че едно момиче от немагьосническо семейство те бие на всеки изпит — сопна му се господин Малфой.
— Ха! — каза си Хари шепнешком, доволен, че вижда Драко едновременно смутен и ядосан.
— Така е навсякъде — отбеляза господин Боргин с мазния си гласец. — Магьосническата кръв се цени все по-малко.
— Не и при мен — каза господин Малфой и широките му ноздри се издуха.
— Също и при мен — потвърди Боргин с дълбок поклон.
— В такъв случай… да се върнем към моя списък — кратко каза Малфой. — Аз бързам, Боргин. Имаме важна работа и на друго място днес.
И те започнаха да се пазарят. Хари напрегнато следеше как Драко идва все по-близо и по-близо до неговото скривалище, разглеждайки предметите за продан. Той спря пред едно дълго навито въже за бесене и прочете, доволно ухилен, картичката, поставена до прелестна огърлица от опали: „Внимание — не докосвай! Прокълната е — отнела е живота на деветнайсет мъгълски собственички досега.“
Като се обърна, Драко видя точно пред себе си шкафа. Приближи се… протегна ръка към дръжката…
— Готово! — обяви господин Малфой до тезгяха. — Хайде, Драко!
Хари избърса чело с ръкава си, когато Драко се обърна към баща си.
— Приятен ден, господин Боргин! Ще ви чакам утре в имението да вземете стоката.