Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
Хорн се опита да разкопчае коланите, с които бе привързан за леглото. Цветът на лицето му бе почти като на мъчносмилаемата храна за андроиди, която той непрекъснато изхвърляше.
— Въпросът ви е твърде интересен — отговори Диз. Той отново бавно изплува през люка. — Защо искате да знаете?
— Това е едно от основанията, които изтъкнах пред дядо си, че искам да напусна Земята. — Хорн вяло махна с ръка. — Хора живеят на двадесет или повече светове, но ние на Земята знаем за тях твърде малко, освен може би това, че купуваме стоки от тях. Искам да знам какви са хората извън Земята, как са облечени, какво предпочитат да ядат. Искам да знам каква е разликата между техния и нашия начин на живот.
— Ха! — възкликна Диз.
Той се настани по-удобно във въздуха и измъкна от джоба си лула. Най-сетне успя да я запали въпреки потока въздух от вентилатора.
— Това звучи твърде разумно.
Диз му разказа, че жителите на Земята могат да не съжаляват за нищо, тъй като са много заети със себе си и своя начин на живот. Но направи на Хорн приятен комплимент, защото почувства честните намерения, които се криеха зад наивния му въпрос, и му разказа много неща за световете, посетени от него.
Той облекчаваше живота на Дери. Понякога му помагаше в работата, даваше му напътствия, без които трудът му щеше да бъде много повече и по-тежък.
Три дни след отлитането им от Земята Диз почука на вратата му и го завари да сърба с лъжица от сивозелената храна за андроиди.
— Елате с мен!
Махна му с ръка и побърза по главния коридор към каюткомпанията. Учуденият Хорн за момент застина на входа, когато другите членове на екипажа го погледнаха. После капитан Лароу посочи с ръка към един стол.
— Моля, нахранете се с нас — каза той тежко. — Мистър Диз ми съобщи, че вие сте подходящ за нашето общество.
След три дни направиха голям скок и оставиха назад светлинните години, разделящи планетите. Тогава Хорн вече можеше да се радва, макар малко преди това да мислеше, че това е невъзможно. Веднъж с удивление откри, че си тананика някаква мелодийка, сякаш бе намерил изтичане на кораба.
След кацането на Нюхолм изпразниха трюмовете, изчистиха ги и Дери се върна в каютата си, за да си вземе нещата, преди да слезе от кораба. Диз го откри там в обикновеното си облекло. Хорн стоеше и мислеше дали да си обръсне брадата, порасла за изминалите дванадесет дни.
— И тъй, няма да останете с нас — отбеляза Диз.
— Не. — В този миг Хорн реши да си остави брадата. — Но с удоволствие бих летял отново с вас.
— Ще се радвам пак да ви видя — отвърна Диз — и мисля, че и капитанът смята така, макар и нищо да не казва. Още нещо: охотно вземам думите си за андроидите обратно.
— Имате предвид, че с тях е по-лесно да се работи ли? — Хорн се разсмя. — Добре. Вероятно е така. Какво ще натоварите в обратния рейс?
— Както винаги, андроиди.
— Андроиди? — Хорн изпусна гребена си в умивалника, толкова бе учуден. — Искате да кажете, че и андроидите ги превозват като роботите?
— Разбира се, че е така! Освен онзи, когото назначават за придружител. Той получава каюта. Вместо сандъци товарим клетки и андроидите понасят добре дванадесетдневното пътешествие.
Хорн за миг се втренчи в него. Принуди се да се усмихне, сетне се обърна.
— Напомнихте ми, че пристигнах с вас едва вчера. С роботите се отнасят по-елементарно.
— Андроидите не ни причиняват никакви неприятности.
— Значи активно търгуват с тях, а? А аз винаги съм си мислел, че повечето се произвеждат на Земята.
Диз поклати глава.
— Ако изобщо ги правят на Земята, то е в много незначителни количества. А ние превозваме всеки рейс по 1800 андроиди — и така тридесет дни наред. Правят ги дори не на Нюхолм, тук е само товаро-разтоварната база. Изработват ги някъде далеч, може би на Лигос или на Криу’н Дич.
И тъй, гордостта на семейството, че притежава вносен андроид — Роул, беше смешна.
Хорн се разсмя, сетне поклати глава, когато Диз го попита защо се смее. Намръщи се от потискащата го мисъл, чиято причина не можеше да си обясни.
— Ако останете тук — забеляза Диз, — един от нас трябва да ви придружава. Искате ли да дойдете заедно с мен в града, да ви запозная с местните жители?
— Великолепно! — възкликна Хорн. — Само един миг, моля ви, да погледна да не би да съм забравил нещо.
Погледна в гардероба и под леглото, но не намери нищо. После още веднъж се увери, че парите му са на сигурно място. Имаше всичко на всичко двадесет и шест хиляди, включително сумата, която не бе изхарчил на карнавала.
Най-сетне извади малкия сив портфейл от метална тъкан, за да се убеди, че още е в него. Искаше да го пъхне обратно, но ръката на Диз го хвана като с клещи.