Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Това помещение е за андроид. Какво друго очаквахте?
Когато Първият офицер си тръгна, Хорн напъха повечето неща под кревата и между кревата и санитарния възел. Сетне седна на койката и скри лице в дланите си. Ето че вече е тук.
Сега може да разчита само на себе си и всичко зависи от това, как ще се държи по-нататък. Пред очите му отново изникна горещата сцена с баща му и дядо му и той почти се упрекна за постъпката си. Най-после отпъди голямата обида. Върна се вкъщи да поиска нещо от тях, но за съжаление такава беше тяхната приумица.
Не, не беше приумица! Той пусна ръце, изправи глава и се огледа. Това не беше приумица, която ще премине, чувството на разкаяние и жал към самия себе си го напусна. Това си беше истинско решение.
Но той се чувстваше смешно млад и не беше в състояние да вземе в свои ръце бъдещето си поради това внезапно решение.
Огледа обстановката. Креватът беше почти толкова твърд, както металната пейка във вертолета, с който Бърл го докара вкъщи. Имаше умивалник, над него висеше нещо като екран. Кранът сочеше право в канала, който нямаше тапа. Трябваха му няколко минути да разбере защо. Когато настъпи безтегловност, водата ще се разплиска из цялото помещение, вместо да тече надолу. Освен това в каютата имаше малък гардероб и нищо друго.
С ужас забеляза, че пет от скъпоценните двадесет и пет минути вече бяха изтекли.
Изми се и бързо се преоблече. Сложи си куртка на космически търговец, която му даде Първият офицер и която му седеше лошо. После излезе от каютата.
Повъртя се, докато намери товарен трюм номер едно. Когато най-сетне успя да я открие, Първият офицер вече го чакаше с нетърпение.
— Къде, дявол да го вземе, се забавихте толкова, Хорн? — изрева той. После продължи, преди Дери да успее да обясни нещо: — Сега виждам, че ни предстои труден полет с проклет, глупав придружител човек. Андроидите поне правят онова, което им заповядват!
С искрящи очи Хорн взе списъка на стоката и започна прилежно да го сверява, сандък след сандък, роботи, които търпеливо си лежаха в пластмасовата си опаковка и чакаха да ги събудят. Офицерът му обясни неразбираемите и необичайни за него кодови числа. Работата беше тежка. Трябваше да пълзи из всички ъгълчета и да търси маркировката.
След като времето изтече, останаха непроверени още много роботи. Не беше проверил осемнадесет легла. Офицерът с досада му посочи, че трябва да прелисти две страници от списъка.
— Е, добре — най-сетне рече той, — а сега се връщайте в каютата. След четвърт час ще се храним, а след два часа излитаме. Не знам какво ще ви дадат за ядене, но не мисля, че трябва да ви храним с това, което получават андроидите, защото вие все пак сте човек. Никога досега не съм съжалявал толкова за андроидите, както сега.
Когато офицерът го заведе в каюткомпанията, капитан Лароу, който вече седеше на масата, остави вилицата си и се втренчи във влезлите.
— Хорн — с леден глас изрече той, — какво правите тук?
— Доведе ме Първият офицер — отговори Хорн, като учудено го погледна.
Капитанът премести погледа си.
— Диз, нямате никаква причина да правите подобно нещо! Нима не ви казах, че Хорн старши строго ми заповяда да се отнасяме с нашия помощник като с андроид? Това важи за храната и за всичко останало!
Капитанът беше червенолик мъж с гъсти пухкави вежди.
— Заведете го обратно в каютата му и му дайте порциона, който му се полага. И запомнете, Хорн, в следващата обедна почивка ще отидете при стюарда мистър Арглевейн и ще си вземете храната от него. Може би ще ви се стори не толкова вкусна като деликатесите, на които сте свикнал там, на Земята, но не ще получите нищо друго. Веднъж и аз се храних няколко дни с това.
Той замърмори и съсредоточи вниманието си върху сочния къс месо на чинията пред него.
Храната на андроидите беше нещо като сивозелена каша, която вероятно беше извлечена от водорасли. Хорн хапна малко, но стомахът му веднага я изхвърли обратно, защото вече бяха в безтегловност.
— Трябва да забравите за това — съжалително каза Диз, който минаваше наблизо — поне през следващите осем часа. Придружаващият е много зает. — Висеше на около трийсетина сантиметра от пода. — Повярвайте ми, не преувеличавам.
— Вярвам ви — вяло му отговори Хорн. — Кажете ми, мистър Диз! Минутка, мистър Диз!
— Какво има?
Първият офицер спря във въздуха, като леко се придържаше с ръка за масата.
— Вие сте от Нюхолм, нали?
— Да, разбира се! Вие сте на борда на кораб, който е от Нюхолм.
— Как изглежда този Нюхолм? Имам предвид дали там е така, както е навсякъде? По какво се различава от Земята?