Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— И така, заради това, че си видял някакъв мъж от друга планета, който е позволил да го убият по време на карнавала — най-сетне обобщи баща му, — ти искаш да пренебрегнеш задълженията си към своето семейство и да заминеш за чужд свят, където вероятно ще завършиш като прост фермер, заровен в кал и изпражнения.
— Задължения към семейството! — избухна Хорн. — От устата ти това звучи много добре! Още не съм виждал да правиш нещо друго, освен да стоварваш собствените си задължения върху плещите на дядо.
— Ти прекаляваш! Сега ще те напляскам! — отвърна баща му, почервенял от яд.
— Седни, Дери! — заповяда старецът, когато Дери Хорн старши понечи да стане и да изпълни заканата си. — Тази работа търпи отлагане. Смятам, че ние трябва да предприемем нещо срещу този андроид от хотела, който е натъпкал в главата на сина ти идеята, че е попаднал в опасно положение заради намесата си в убийството на човека от друг свят. Ще се погрижим за него!
— Ти няма да направиш това! Омръзна ми да се крия зад парите ви! — прекъсна го Хорн.
Старецът му метна гневен поглед.
— Според мен си убеден, че вече си достатъчно възрастен и независим, нали? Добре! И има смелост да дойдеш и да ми поискаш сто хиляди, а? Тази сума е пет пъти по-голяма, отколкото е необходимо да се оправи работата, без да се напуска Земята.
— Добре, де — уморено отвърна Хорн. — Няма да говорим повече. Струва ми се, че имам достатъчно пари да си купя билет до Нюхолм. И ако в мен е останало нещо, достойно за уважение, аз ще тръгна, а ако не — е, не е чак толкова лошо. Тогава значи животът ми няма никакъв смисъл.
— Татко — нервно дръпна стареца за ръкава Дери старши, без да сваля поглед от сина си. — Мисля, че той говори съвсем сериозно.
— Значи най-сетне това стигна до мозъка ти през дебелия ти череп, а? — изсъска старият Хорн.
— Как смееш да разговаряш така с мен? Ти смяташ всичките тези мечти за пътешествие и получаване на званието Гражданин на Галактиката и тем подобни за сериозни, но от мен не можеш да очакваш това. Ако имаше достатъчно мозък, нямаше да си пъхаш носа, където не трябва, заради този безполезен андроид!
— През последните двадесет и четири часа срещнах доста андроиди, които бяха много по-добри от хората, например като тебе! Дявол да го вземе! Поне те се занимават с полезен труд!
Последва дълго ледено мълчание. Най-сетне то бе прекъснато от шумоленето на банкноти, които дядо му броеше.
— Щом си против нас, младежо, мисля, че наистина ще бъде по-добре колкото се може по-скоро да напуснеш Земята. — Лицето на дядо му сякаш се бе вкаменило. — Смяташ, че трудът на андроидите е по-полезен от моя или на баща ти, ето защо ще те принудя да изпълняваш работата на андроид. В момента във Фаравай Филд се подготвя за излитане кораб, натоварен с роботи. Той е от Нюхолм и екипажът му не участва в карнавала. Имах намерение да изпратя като придружител андроид, но вместо него ще отидеш ти. Не ме прекъсвай! — изрева той на внука си, който понечи да протестира. — Мой потомък, който иска да общува с андроиди вместо със себеподобните си — това е твърде отвратително, за да остана спокоен!
Той протегна на Хорн пачка банкноти.
— Това е заплащането ти за рейса. Тук са двадесет хиляди. При това съм много великодушен. Андроидът щеше да ми струва само храната, пиенето и облеклото. Ако ти са нужни повече от двадесет хиляди, всичко зависи от теб! Ще се погрижа да ти откажат връщане на Земята, дори и да имаш два пъти повече пари, отколкото сега. Трябват ли ти повече или не?
Учудвайки се на спокойствието си, Хорн взе парите и внимателно ги преброи.
Отделяйки деветнадесет хиляди, протегна останалите на дядо си.
— Това са за храната, пиенето и облеклото, които ще ми са необходими — добави с глас, в който прозвуча дълбока обида.
Дядо му стана, лицето му беше червено. Посочи вратата.
— Вън! — викна обидено. — Вън и повече не се връщай!
После се врътна на токовете си и изхвърча от стаята.
ГЛАВА IХ
— Тази каюта е за съпровождащия товара — обясни му мъж с женски очи — Първият офицер на кораба.
Показа с пръст тесен люк, водещ към мъничка каюта.
— Напъхайте нещата си тук, след това отидете в товарен трюм номер едно и проверете всичко да бъде приведено колкото се може по-бързо в съответствие с корабните правила. Имате на разположение 25 минути.
Отстъпи, пропускайки Хорн покрай себе си. Дери най-сетне успя да се пъхне в тесния люк. Хвърли нещата си на пода и се огледа. Изглежда на лицето му се отразиха чувствата, които изпитваше, защото офицерът вдигна рамене.