Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
Хорн примига.
— И доколко е помогнал на хората, като е донесъл данните от уредите?
— Когато ги получихме, вече никой не се страхуваше, че светът му ще стане на пепел. Сега можем да евакуираме населението, преди слънцето на планетната система да достигне опасната фаза и да се превърне в нова. Разбирате ли?
— Значи хората вече имат възможност да бъдат предупредени?
— Да, точно така.
— Ами Ларс Талибранд?
Хорн почука с пръст по книжката в портфейла.
— За него не знам нищо. Естествено това е било нещо друго. Може да се е натъкнал на банда гангстери, да е унищожил някакво обединение на търговци на наркотици или пък също да е свързано с лечението.
— Какво имате предвид?
— Случвало се е вече. Някаква банда има солиден запас от антибиотици, а когато избухва епидемия, те неимоверно повишават цените. Или разреждат лекарствата с вода, така че хората продължават да боледуват и са принудени да купуват много по-голямо количество лекарства и да ги използват по-дълго време.
— Ако Талибранд се е опълчил срещу нещо подобно, тогава търговците са го намразили толкова силно, че са го преследвали дори на Земята, за да го убият — помисли на глас Хорн.
— Да, може така да е станало. Е, вероятно сега, когато е мъртъв, подробностите ще бъдат публикувани.
— А е възможно и да не го направят. — Хорн вдигна рамене. — Може би той не е довършил работата си.
Диз кимна.
— Вероятно сте прав — съгласи се той. — А сега, ако сте готов, можем да тръгваме. Ще си поприказваме чудесно по пътя, а и така ще намерим по-бързо нещичко за пийване.
Като лавина го заля чувството, че тук всичко е съвършено различно от Земята. Отначало бяха дреболии, като например различните форми на сградите, плътно прилепнали една о друга, почти пълната липса на вертолети — тук бяха много малко. По края на летателното поле на космодрума стояха обществени машини и очакваха пътници, но никъде не се виждаха лични. Навсякъде бучаха мотори на земни коли. Диз му обясни, че електроенергията се получава от слънчеви батерии.
Отначало Хорн забеляза разликите, но после откри и прилики. По улицата срещаше мъже и жени, приличащи на земните, само че облечени по-скромно, имаха по-тъмна кожа и бяха по-ниски на ръст.
Хорн и Диз се качиха в една кола, която офицерът нарече автобус. Шофьорът беше човек. На Земята, напротив, целият транспорт се управляваше от роботи, а средствата за междуградско и междуконтинентално съобщение — от андроиди.
Хорн обаче направи още едно откритие. От момента на пристигането си не бе видял нито един андроид, а на Земята в който и да е град едва ли ще минат и десет минути, без да срещнеш някой синьокож. Той го каза на Диз, който сухо се изсмя.
— Действително трябваше да забележите това, но сте си направил невероятно наивни изводи. Андроидите са скъпи. Дори твърде скъпи. По целия Нюхолм са едва двадесетина, с изключение на онези, които правят междинно спиране тук. Препращат ги на Земята, а ние получаваме роботи, машини и други подобни неща. Можем да минем без андроиди, но не и без роботи.
— Значи тук не правят роботи?
— Само най-простите. Нямаме допълнителни източници на суровини и енергия, за да създаваме роботи като на вашия дядо.
Продължиха пътя си мълчешком. В цялата тази работа с андроидите имаше нещо много странно. То смущаваше Хорн толкова повече, колкото по-голям брой факти за тях узнаваше.
Диз го побутна, стана и слезе от автобуса. Хорн го последва и се оказа на края на тиха улица, под гъстите корони на дървета, хвърлящи сянка върху дълги едноетажни сгради. Диз се запъти към градинска врата, намираща се на двайсетина метра от тях. Направи на Хорн знак да го последва. Когато вървяха по пътечката към къщата, вратата се отвори и двама малчугани на осем и на десет години с възторжени крясъци изскочиха насреща им.
Хорн отстъпи, леко смутен.
Помисли си, че Диз го е поканил, забравяйки да му каже, че отиват у дома му.
Офицерът грабна по един син във всяка ръка, обърна се и подкани Хорн да го последва.
От вратата излезе миловидна изящна жена, за да поздрави мъжа си. Учудено спря, като видя, че Диз не е самичък.
— Това е Дери Хорн, беше с нас в този полет — обясни Диз. — Той е от Земята, но всичко е наред.
Това си беше двоен комплимент. Хорн се надяваше чувствата му да не са се отразили твърде ясно върху лицето му, когато се здрависваха с него и го поведоха към къщата.
Мебелировката беше същата като на Земята, но безспорно от местни материали. Изглеждаше много здрава и не толкова лека, почти безтегловна, както мебелите на Земята.