Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Добро утро, мистър Дери. Радвам се, че се върнахте.
— Благодаря, Роул. Хм… май не си много учуден от внезапното ми завръщане.
Хорн тръгна редом с андроида-майордом, който работеше в семейството му, откакто го бяха докарали на Земята. Чувал беше за скандала, избухнал, когато най-големият производител на роботи на Земята си наумил да вземе андроид, докаран от друга планета, да води домакинството му. В края на краищата скандалът бил потушен и било решено, че андроидите са твърде скъпи, за да ги използват за лични слуги и икономи. Роул си останал единственият, който завеждал домакинството на едно от най-богатите семейства. Всички останали слуги били роботи, специално конструирани за тази цел.
— Не, мистър Дери. Управителят на хотела, където сте се настанил — или по-точно неговият секретар, — ми съобщи, че пристигате.
— Нима е направил това? — възкликна Хорн и се втренчи в андроида. Намираха се в голямото патио1 пред къщата.
Дантелената решетка на оградата караше човек да си мисли, че вътрешността на патиото и околността не са отделени с нищо. Можеше да се види, че в къщата няма никого и нищо не се движи, освен усърдните слуги-роботи. Роул изключи портативния си прожектор, защото вече беше достатъчно светло.
Погледът му падна върху металната тъкан на портфейла в ръката на Хорн и сякаш залепна за него.
Изглежда Роул нямаше намерение да отговори на забележката му. Хорн смени темата:
— Май всички останали са долу, в града, а?
— О, да. Мистър Дери старши още не се е върнал. Мисис Лю каза да не я чакаме днес. Старият мистър Хорн заяви, че карнавалът няма да му достави голямо удоволствие. Когато вчера се върна вкъщи, беше в много лошо настроение и мисля, че и днес не е в по-добро.
— А сестра ми?
— О, мис Виа тръгна с група студенти под надзора на братовчедка си, мисис Леадора, и е в безопасност.
— Дявол да го вземе! Изобщо бях забравил. Е, добре, все пак трябва да опитам. Как мислиш, дали в къщата има сто хиляди в брой, а, Роул?
Андроидът го погледна със съмнение.
— Вероятно, мистър Дери. Но до края на карнавала тук може да има само пет или десет хиляди. Впрочем управителят на вашият хотел каза, че имате намерение да напуснете Земята. Ако ми позволите да попитам, истина ли е, или просто не ви е харесало в хотела?
— Най-чиста истина, Роул. Щом успея, ще задействам своя план, ето защо са ми нужни сто хиляди. — Той влезе в къщата. — Донеси ми аперитив и нещо да хапна. Смятам, че преди разговора с дядо ми е необходимо да се подкрепя.
ГЛАВА VIII
Хорн ядеше сам на дългата маса, протегнала се от единия до другия край на салона за хранене. Едната от стените му беше съвсем прозрачна и оттам се виждаше патиото. По другата непрекъснато се преливаха светлинни ефекти с различни цветове и променящ се рисунък. На третата имаше витрина, пълна с хелий против разпадане, и в нея висеше килим на повече от хиляда години.
Дери едва беше приключил с яденето и вадеше цигара, когато в салона влязоха Виа и Леадора, съпроводени от тълпа викащи и вдигащи шум млади хора. Роул вървеше след тях.
Като видя брат си, Виа се хвърли към него с вик:
— Дери, това си ти! Ти си виновен, че изгубих баса!
— Какъв бас? — учуди се Хорн.
— Хванах се на бас със Семпидж: толкова ще ти хареса карнавалът, че ще се върнеш вкъщи, защото е много по-приятно да прекараш времето си с хора, които познаваш. И така, ти се върна. Значи той излезе прав, нали?
— Остави ме на мира с глупавия си бас! — Хорн стана. — Върнах се не заради карнавала. И той, и всичко, свързано с него, повече не ме интересува. Ще поискам от дядо сто хиляди, за да замина за Нюхолм или някъде още по-далеч. За начало и това е достатъчно.
— Къде е Нюхолм? — малко неуверено попита Виа. — Далеч ли е?
— Доста далеч е от Земята, но не чак толкова! — сърдито й отговори Хорн.
Всички впериха очи в него. Юноша на осемнадесетина години излезе напред и се приближи до него. Хорн го погледна с безразличие. Едва чуваше как Виа му обяснява, че това е самият Семпидж, с когото се е хванала на бас.
— Ако съм ви разбрал правилно, вие искате да напуснете Земята? — настойчиво попита Семпидж.
Хорн кимна.
— Защо? Имам предвид насред карнавала? Много странно е, че точно сега ви е обхванал пионерски дух.
1
Открит вътрешен двор, разпространен главно в средиземноморските страни и Латинска Америка. Бел.пр.