Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Просто всичко ми писна — грубо му отговори Хорн.
Някой хвърли възглавница от другия ъгъл, обаче не улучи Семпидж, в когото очевидно се целеше, а попадна право в лицето на Хорн. Мигновено избухна горещ бой с възглавници, гарниран с взривове смях и припадъци от фалшив страх. Хорн изгуби равновесие и падна тежко на пода.
— Какво значи всичко това, дявол да го вземе! Роул, изхвърлете оттук тази банда побойници! Стига толкова!
Надвисна мълчание, сякаш нощ върху лишена от атмосфера планета. Младежите поставиха възглавниците на мястото им и срамежливо промърмориха:
— Добро утро, сър.
Сетне побързаха да изчезнат, а заедно с тях Виа и Семпидж.
На вратата стоеше дядото, старият мистър Хорн.
Преди да влезе, той ги огледа и се намръщи.
— Роул, питие! — заповяда на майордома.
Роул се подчини. Чак когато сядаше бавничко, старецът забеляза внука си, който едва се вдигаше от пода.
— Дери! Какво правиш тук, дявол да го вземе? Мислех, че нашата компания не е достатъчно добра за теб по време на годишния карнавал. Нима си променил мнението си?
Обикновено в присъствие на дядо си Хорн се държеше вежливо, но сега се оказа в такова положение, че се радваше да приеме помощ дори от дявола. Със същия суров тон, с който беше зададен въпросът, той отговори:
— Стигнах до заключението, че такава компания наистина не ми подхожда. Дойдох тук, за да помоля за сто хиляди от своето наследство, защото искам да напусна Земята.
Дядо му недоверчиво се наведе напред.
Роул се приближи с поднос, върху който се кипреше богат избор от напитки, но старецът нетърпеливо го отпрати с ръка.
— Ей, момче, ти или си си изгубил ума, или… А, сега разбирам!
Той се изхили и се изправи.
— Какво представлява момичето? Трябва да си полудял, за да се решиш на такава самоубийствена постъпка.
— Няма никакво момиче! — грубо отговори Хорн. — Просто се изморих от карнавала, от Земята и освен това там, навън, трябва да свърша нещо.
Деветдесетте години на дядо му винаги потискаха Хорн. Старецът често се възползваше от това обстоятелство, за да взема внука си под свое покровителство. Сега потупа възглавницата до себе си, канейки Дери да седне.
— Ела и седни, Дери. Никой не може да твърди, че нямам време да се занимавам с проблемите на семейството си.
Хорн поклати глава и остана прав.
Дядо му вдигна рамене.
— Е, добре. И така, сега можем да обсъдим заминаването ти от Земята. Ти си извършил някакво тежко престъпление, нали?
— През последната нощ убих човек, офицер от полицията — започна Дери.
Дядо му скочи.
— Това не ми звучи особено добре. Така си и помислих: зад намерението ти се крие нещо. Но дори офицер от полицията не е толкова страшно. Как стана?
— Той ме извика на дуел и ме принуди да се бия с него.
— Ти си убил предизвикалия те по всички правила? Дявол да го вземе, младежо! Та това е карнавал! Затова изобщо нищо не могат да ти направят. Нима не го разбираш?
Старецът мислено отново затвори портфейла си.
Отвън се разнесе звук на кацащ вертолет. Дядото обърна глава.
— Роул, къде ми е питието, което ти поръчах? Ах, да, ето го къде е. Чий е този вертолет?
— На мистър Дери старши, сър. Във всеки случай от същия тип.
— Добре, а сега ме чуй, младежо. Ти ще изпиеш една чашка и ще останеш тук, докато баща ти се върне, а ние ще видим как да избием от главата ти налудничавата ти идея.
В стаята влезе баща му, пиян като морков, едва се държеше на крака. Старецът сърдито замърмори и отпрати Роул да донесе лекарство срещу алкохол. Дери Хорн старши слабо протестира. Дядото го настани в креслото, сякаш онзи беше малко момче.
— А сега се помъчи главата ти да се избистри колкото се може по-бързо. Май не си представяш размерите на отговорността ти! Тук седи един млад човек и главата му е пълна с налудничави планове. Иска да напусне Земята, а ти си се натряскал като талпа!
Това достигна до съзнанието на Дери Хорн старши.
— Какво иска? — Обърна се към сина си. — Какви планове има?
— Ето така вече е по-добре — рязко каза старецът. — Сега, момчето ми, ти ще ни разкажеш всичко, а ние ще видим.
Хорн се подчини. Нямаше такова намерение, но не искаше да получи парите и да тръгне, като остави останалите членове на семейството да се чудят дали са постъпили правилно и защо той е постъпил така. Събитията, довели го до това решение, ясно изплуваха пред мисления му взор и толкова силно му влияеха, че просто не можеше да разказва историята така, както се беше развила.
Когато Дери свърши, се възцари мълчание. Той напразно търсеше по лицата на слушателите си признаци на разбиране. Дори погледна Роул, който стоеше най-отзад, но андроидът се криеше в сянката и по чертите му не можеше да се прочете за какво мисли.