Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
За сметка на това доста се надяваше на допълнителна информация от Щатите, без да изпитва особено нетърпение. Мислеше за различните сведения, които можеха да бъдат доставени от човека в Америка, после за упоритото твърдение на Алберг и напълно неоснователната му мисъл, че жената е дошла с кораб. Естествено, логично е да се предположи, че тя е била хвърлена във водата от кола. Колата е новият домашен бог на човека, тя успя да изземе повечето му функции, включително и нелегалното транспортиране на трупове.
Веднага след това се замисли за детектива лейтенант Кафка, как ли изглежда и дали полицейското управление, в което работи, прилича на онези, дето ги показват по телевизията.
Запита се колко ли е часът сега в Линкълн, къде ли е живяла жената, дали жилището й не стои празно и заключено, облепено с бели ленти, и дали вътре въздухът не е спарен и тежък, пълен с фин, неподвижен прах.
Усети, че географските му познания за Северна Америка са доста смътни. Въобще не знаеше къде е Линкълн, а името Небраска не му говореше повече от всякакви други имена.
След обяда отиде в библиотеката и хвърли поглед на картата на света. Намери бързо Линкълн, градът наистина беше навътре в страната, всъщност съвсем в центъра на САЩ. Вероятно бе доста голям, но той така и не откри някакви справочници с данни за северноамериканските градове. С помощта на джобния си алманах изчисли разликата в часовете и установи, че са седем. Сега часовникът сочеше два и половина следобед, значи при полицая от Линкълн трябва да беше седем и половина сутринта и вероятно Кафка още си лежеше в леглото и четеше сутрешния вестник.
Остана замалко пред картата, после постави пръст върху голямата колкото главичка на карфица черна точка в югоизточния ъгъл на щата Небраска и си каза наум:
— Роузана Макгро.
Повтори името още няколко пъти, сякаш за да го набие здраво в съзнанието си.
Когато се върна, Колберг седеше зад бюрото, погълнат от нанизването на кламери в безкрайна верига.
Телефонът звънна, преди някой от двамата да е казал нещо.
— Телефонната централа прехвърля разговор от Съединените щати. Ще бъде проведен след около трийсет минути. Ще говорите ли?
Значи детективът лейтенант Елмър Б. Кафка не си лежеше в леглото със сутрешния вестник. Още едно прибързано заключение.
— От Америка, мамка му — възхити се Колберг.
Разговорът дойде след около три четвърти час. Най-напред се чуваше объркано жужене от много телефонистки, които говореха една през друга, после проби гласът, изненадващо ясен и отчетлив:
— Йеа, Кафка е на телефона. Вие ли сте, мистър Бек?
— Йес.
— Получихте ли телеграмата ми?
— Йес. Тенк ю.
— Ясна е, нали?
— Има ли някакво съмнение, че не е същата жена?
— Говориш като туземец — вметна Колберг.
— Не, сър, това си е Роузана. Идентифицирах я за по-малко от час благодарение на великолепното ви описание. Дори два пъти го проверих. Дадох го на приятелката й и на бившия й приятел от Омаха. И двамата бяха напълно сигурни. Както и да е, изпратил съм ви снимки и някои други неща.
— Кога е напуснала дома си?
— В началото на май. Идеята й била да прекара два месеца в Европа. Било е първото й пътуване в чужбина. Доколкото знам, пътувала е сама.
— Знаете ли нещо повече за плановете й?
— Не много. Всъщност никой тук не знае. Но мога да ви дам следа. Изпратила е картичка от Норвегия на приятелката си, в която пише, че щяла да остане една седмица в Швеция, след това да продължи за Копенхаген.
— Нищо повече ли не е написала?
— Ами… споменала е за качване на шведски кораб. Един вид обиколка по езеро или нещо подобно. Не ни стана много ясно.
Мартин Бек сдържа дъха си.
— Мистър Бек, там ли сте?
— Йес.
Връзката бързо се влоши.
— Разбрах, че е била убита — повиши глас Кафка. — Хванахте ли го?
— Още не.
— Не ви чувам.
— Надявам се в най-скоро време, още не — викна и Мартин Бек.
— Застреляхте ли го?
— Какво? Не, не е застрелян…
— Да, да, чувам, застреляли сте копелето — крещеше онзи от другата страна на Атлантика. — Страхотно! Ще кажа на тукашните вестници.
— Това е недоразумение — изкрещя Мартин Бек.
Последната реплика на Кафка дойде като слаб шепот сред ужасния шум.
— Да, разбирам идеално. Имам и вашето име, ол райт. Доскоро. Ще се обадя пак. Спорна работа, Мартин.
Мартин Бек постави слушалката. Остана прав през целия разговор. Беше пламнал и челото му лъщеше от пот.
— Какво си се развикал? — сяде го Колберг. — Да не мислиш, че има мегафон до Небраска?