Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
— Разпознал ли е парахода?
— Не, чакай. Обадих се в Гьотеборг на чиновниците от параходството. И един от тях каза, че би могло да бъде вярно. Смята, че лодката се казва „Диана“, и ми даде адреса на капитана.
Кратка пауза. Чу се как Алберг драсна клечка кибрит.
— Добрах се и до капитана. Той си спомни, въпреки че явно хич не му се щеше. Първо стоели на котва цели три часа при Хевринге, после се пръснал някакъв паропровод в мотора…
— В машината.
— Какво каза?
— В машината. Не в мотора.
— Тъй де, във всеки случай престояли в Сьодершьопинг повече от осем часа за ремонт. Това значи, че закъснели с дванайсет часа и са минали през Буренсхулт след полунощ. Не са зареждали в Мутала или Вадстена, а пътували директно за Гьотеборг.
— Кога е станало това? Кой ден?
— Нощта срещу пети.
Никой от тях не промълви нищо следващите десет секунди. После Алберг каза:
— Четири дни преди да я намерим. Обадих се пак на оня от параходството и сверих часовете. Той запита за какво става дума и аз поисках да знам дали всички, които са били на борда, са пристигнали нормално. Нима някой не е пристигнал? — попита той. Казах, че всъщност не знам. Вероятно си е помислил, че не съм съвсем наред.
Отново настъпи тишина.
— Мислиш ли, че това значи нещо? — попита накрая Алберг.
— Не знам — отговори Мартин Бек. — Може би. Но при всички случаи си свършил добра работа.
— Ако всички, които са били на борда, са слезли в Гьотеборг, значи нищо не е свършено. — В гласа му се долавяше странна смесица от разочарование и скромен триумф. — Трябва да проверим всички сведения.
— Несъмнено.
— Чао.
— Чао. Ще се обадя.
Мартин Бек постоя прав известно време с ръка на телефонната слушалка, после сбърчи чело и като сомнамбул прекоси дневната и влезе в стаята си. Внимателно затвори вратата и седна пред параходния макет, вдигна ръка към една от мачтите, но веднага я отпусна.
Час по-късно все още седеше така, докато не дойде жена му и го прати в леглото.
8.
— Не може да се каже, че изглеждаш особено здрав — констатира Колберг.
Мартин Бек усещаше всичко друго, но не и че е здрав. Имаше хрема, болеше го гърлото, ушите му горяха, бронхите му свистяха. Настинката като по програма бе навлязла в най-болезнената си фаза. Все пак умишлено пренебрегна и нея, и домашните атаки, прекарвайки целия ден в канцеларията си. Преди всичко избяга от задушаващите грижи, които щяха да се изсипят върху му, ако бе останал на легло. След като децата израснаха и почнаха да й се изплъзват, жена му с кавгаджийска разгорещеност и маниакална грижовност се вживя в ролята на домакиня и периодите му на инфлуенца бяха за нея събития, равни на рождените дни и националните празници.
Освен това по известни причини не му се седеше в къщи.
— Защо висиш тук, като не си здрав?
— Нищо ми няма.
— Я не мисли толкова за тази история. Не ни е за пръв път да се проваляме. Нито пък за последен, знаеш го така добре, както и аз. От това няма да ни стане нито по-добре, нито по-зле.
— Не мисля точно за това.
— И не му мисли. Вреди на морала.
— На морала?
— Да, ами представи си какви глупости могат да ти минат през главата само ако им позволиш. Размишлението е майка на неефективността — заключи Колберг и излезе.
Беше тъжен и лишен от събития ден, пълен с кихане, кашляне, храчене и сива всекидневна работа. Звъня два пъти в Мутала, предимно за да ободри Алберг, който в светлината на новия ден бе осъзнал, че неговата находка е без особена стойност, поне доколкото можеше да бъде свързана с трупа в басейна на шлюза.
— Предполагам, че не е трудно да прецениш наново нещата, дори ако си се трепал като куче без резултат.
Алберг звучеше съкрушен и разкаян, когато каза това. Беше почти сърцераздирателно.
Изчезналото момиче от Ренг все още беше изчезнало. Това не го безпокоеше. Защото беше сто петдесет и пет сантиметра висока, с изрусена коса и фризура ала Бриджит Бардо.
Когато стана пет часът, той взе такси до дома, но слезе при станцията на метрото и измина останалото разстояние пеш, най-вече за да спести ужасния икономически спор, който несъмнено би последвал, ако жена му го видеше да се прибира с такси.