Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Артистона носеше мантия с втъкани златни нишки и държеше жезъл от слонова кост. Лицето й бе свежо, с естествена руменина и имаше винаги недоволен израз.
Понеже Лаида е гъркиня, а аз — половин грък, Артистона заповяда на момчетата да говорят на гръцки.
— Няма нужда от преводач, господарке — намеси се Лаида. — Синът ми е внук на истинския пророк.
— Знам. — Артистона ме посочи с жезъла си. — А ядеш ли огън?
Бях толкова смутен, че не можах да й отговоря. Лаида се ядоса.
— Огънят е син на Премъдрия господ, господарке. Опасно е човек да се шегува с божественото.
— Така ли? — Бледосивите очи се отвориха широко. Приличаше на баща си Кир Велики, който бе много красив човек. Мога да твърдя това със сигурност, защото съм виждал балсамираното му тяло в свещена Пасаргада[1]. — Бактрия е толкова далеч.
[1] Ранна столица на древна Персия, на североизток от Персе-пол построена от Кир Велики. — Б. пр.
— Бактрия е родина на бащата на Великия цар, господарке.
— Бактрия не му е родина. Просто е сатрап там. Той е Ахеменид, от свещена Пасаргада.
Лаида, облечена с избеляла вълнена мантия и обкръжена от пилета, не се изплаши от дъщерята на Кир и най-любимата жена на Дарий. Но Лаида винаги е била безстрашна. Дали защото е магьосница?
— И Дарий дойде от Бактрия, за да царува над империята на баща ти — отвърна Лаида. — В Бактрия Зороастър за пръв път говори с гласа на Премъдрия господ, по чиято воля мъжът ти, Великият цар, царува над всички земи. Господарке, пази се да не си навлечеш гнева на Единия бог.
При тези думи Артистона неочаквано вдигна дясната си ръка, закри лице със златния си ръкав, сякаш искаше да се предпази, и си отиде.
Лаида обърна към мен искрящите си от гняв очи.
— Никога не забравяй кой си. Никога не се отричай от Истината и не се поддавай на Лъжата. Никога не забравяй, че сме по-силни от всички дяволопоклонници.
Думите на Лаида ме поразиха. Още тогава знаех, че тя ни най-малко не се интересува от религия. Според мен тесалийското магьосничество не може да се смята за религия. Но Лаида е много съобразителна и практична жена. В Бактрия тя се бе постарала да научи хиляда химни и обреди, за да убеди Зороастър, че следва Истината. А на мен се опитваше да втълпи мисълта, че не съм като другите, че съм избран от Премъдрия господ постоянно да бдя над Истината.
Като дете вярвах на Лаида. Но сега, когато животът ми е към края си, съвсем не знам дали съм изпълнил поверената ми от Премъдрия господ мисия, ако изобщо приемем, че съм бил натоварен с такава мисия. Трябва също да призная, че през седемдесетте години от смъртта на Зороастър до днес из различни краища на този огромен свят срещнах толкова много лица на бога, че вече не съм сигурен в нищо.
Да, Демокрите, знам, че обещах да ти обясня сътворението на света. И ще го направя — доколкото то е познаваемо. Виж, на въпроса, дали съществува злото, е далеч по-лесно да се отговори. Всъщност учудвам се, че не си се сетил какъв е произходът на Лъжата, която — нека ти подскажа — обуславя Истината.
3.
Скоро след появяването на Артистона изклаха всички пилета в нашия двор. За разлика от Лаида аз тъгувах по тях.
Беше ранна пролет, когато ни посети един дребен чиновник от канцеларията. Идваше по заповед на дворцо-вия управител, за да съобщи, че ще посещавам дворцо-вото училище. Вероятно е нямало място за мен предната пролет, преди дворът да се изнесе от Суза. Но сега той заяви, че сам щял да ме придружи до училището.
Лаида се възползува от този необясним обрат в отношението към нас и настоя да ни преместят да живеем на по-добро място. Но чиновникът отговори, че това било невъзможно. Нямал нареждане. Тогава Лаида поиска аудиенция е царица Атоса. При това небивало искане ев-нухът едва се сдържа да не избухне в смях.
И така нещастната Лаида остана да живее като затворник, докато аз ходех в дворцовото училище.
Дворцовото училище е разделено на две. Синовете на императорското семейство и на Шестте учат отделно от синовете на по-нисшите благородници и младите гости на Великия цар — така наричат заложниците. Когато разбра, че не съм в първия отдел, Лаида изпадна в ярост. Всъщност тя нямаше представа какъв късмет сме имали и двамата, че изобщо сме останали живи.