Обикновен човек (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обикновен човек (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
БОРИС. Но защо, Аничке? Защо?
АНИЧКА. Не мога да ти кажа… Нямам сили да ти кажа… Ако ти кажа… Не, не, не мога да ти кажа. Аз съм виновна… виновна съм пред тебе, нещастна съм… (Плаче.)
БОРИС. Аничке, недей плака, моля ти се… Ето какво ми се случи… Аничке, не плачи. Няма да те питам за нищо, няма да ти говоря…
АНИЧКА. Аз съм виновна пред тебе… Само аз съм виновна…
БОРИС. Ти? Ти не можеш да бъдеш виновна! Ти да си виновна? Не! Аз съм виновен, че съм дошел не когато трябва. Ти си уморена, имаш нужда от почивка, от спокойствие, а аз съм дошел да те измъчвам… (Разхожда се.) Аз не трябваше да се връщам… Защо ми са пари? Не ми трябват пари… По-добре е да се върна, отдето съм дошел… Да си отида… (Тръгва да излезе.)
АНИЧКА. Не си отивай! Седни и стой, седни. (Борис сяда.) Така. Колко се радвам, като те гледам! И колко страдам.
БОРИС. Аничке, кажи какво имаш. Кажи ми истината…
АНИЧКА. О не, не… Не мога. Говори ми за друго. Говори ми за себе си. Аз ще слушам… (Чуват се отвън гърмежи, след това — шум и глъчка. Нови гърмежи. Борис отива до прозореца.)
АНИЧКА. Какво е? Какво има? (На Любена, който влиза откъм работилницата.) Любене, какво има?
ЛЮБЕН. Не знам. Гонят някого. Апаш трябва да е. (Нови викове, глъчка, която се отдалечава.)
АНИЧКА. Господи, какво става…
БОРИС. Не бой се, Аничке, нищо няма. Апаш трябва да е. (Гледа през прозореца.) Спряха се там, като че го хванаха. Аз ще ида да видя какво става.
АНИЧКА. Не искам да отиваш. Тук стой.
ПАВЛИНА (влиза). Како Стаменке… А, Аничке, тука ли сте? Знайте ли какво стана? Хванаха един апаш.
АНИЧКА. Апаш.
ПАВЛИНА. Да, аз го видях… Един страшен, с очила. Като видя стражаря, хукна да бяга. Ох, че се уплаших… Как ми бие сърцето…
Г-ЖА АНТОНИНА (влиза).
ПАВЛИНА. Хванаха ли апаша?
Г-ЖА АНТОНИНА. Какъв апаш? Не е апаш той, а онзи, дето ни изгори, лъжливия банкер…
ПАВЛИНА. Струмски?
Г-ЖА АНТОНИНА. Да, Струмски. Той бил в затвора, но една госпожа — оная, с жълтите коси — му гарантирала и го пуснали. Но след туй друго направил — измамил някого, търсела го полицията. (Влиза Николачко, а след него Стаменка.) Ето го Николачко, той стана причина да го арестуват, нека каже.
СТАМЕНКА. Какво има? Какво е станало?
ПАВЛИНА. Хванаха един…
Г-ЖА АНТОНИНА. Трай, Павлино.
НИКОЛАЧКО (развълнуван, сяда). Не мога да му простя аз, толкоз пари ми изяде. Ний парите ги печелим с труд, с пот. (Изважда тефтерчето си, разтваря го, като да пише, но пак го туря в джеба си.) Ако ми стояха тези пари, къщата си откога да я доправя.
Г-ЖА АНТОНИНА. Кажи, кажи как го хванаха.
НИКОЛАЧКО. Как го хванаха. Той мисли, че като е турил очила, няма да го позная. Най-напред го видях, че влезе у вас, Стаменке.
СТАМЕНКА. У нас? (Поглежда Аничка. Поглеждат я и другите.)
НИКОЛАЧКО. Влезе и се забави. Но и аз не се махнах. По едно време излезе от градината, от дърветата… Оглежда се като апаш. Дръж! — казвам на стражаря. Той взе да бяга, но при фурната — срещнаха го и спряха други. Хванаха го.
Г-ЖА АНТОНИНА. Ранен бил, казват. Закараха го в участъка.
НИКОЛАЧКО. Не мога да му простя аз. (Вади тефтерчето си и го скрива.) Щом го видях, и си казах: Ще те предам в ръцете на властта. Да отговаряш.
РАШКО (влиза). Какво сте се насъбрали? Голямо чудо станало… (Влиза Боров.) Аничке, ето ти гостенина… баща ти.
АНИЧКА. Татко! Татко! (Хвърля се на гърдите му и заплаква.)
Завеса
Четвърто действие
Същата стая, както в III действие. Стаменка, с очила, седнала на миндеря, окърпва пране. Боров се разхожда назад-напред из стаята, поспирва се до отворения прозорец, поглежда навън и пак ходи.
БОРОВ. Мъчно било да се стои на чуждо място. Не мога да свикна. Аз мислех, че ще бъде за ден — за два, ще си взема момичето и ще си ида, а то — стана вече три седмици.
СТАМЕНКА. Какво има от дните? Дните минават.
БОРОВ. А Аничка да не беше се разболявала. А тя, дето се казва, лежи десет деня.
СТАМЕНКА. Как не ще се разболее Аничка, когато в един и същи ден й се насъбра толкоз много: пренесе се у нас, онзи Струмски дохожда да се разправя и го хванаха, вий додохте, Борис си доде.
БОРОВ. Да, да, да… И Струмски и той си отиде, дето се казва, за нищо. Той не бил умрял от раната си, както чухме, а от бягането, дето се изпотил, настинал и го хванала пневмония.
СТАМЕНКА. Не знам. Рашко беше чел във вестника, но съм забравила.