Обикновен човек (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обикновен човек (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
РАШКО. Ех, Аничке! Туй ли било!
СТАМЕНКА. Стаята е празна, Аничке, взема я, като искаш.
АНИЧКА. Аз ще си плащам.
РАШКО. Е… виж сега… Дадено! Дадено!
СТАМЕНКА. Лесно е то за плащането, ний се знаем. Ами де се изгуби ти, Аничке? Не доде, не се обади.
РАШКО. Ей сега приказвахме за тебе, дето има една приказка…
СТАМЕНКА. Преди да влезеш, приказвахме за тебе. Де беше досега?
АНИЧКА. Ох не ме питайте, после ще ви разкажа. Аз много страдах, много претеглих. (Заплаква.) После ще ви разкажа всичко… Сега съм дошла да ви искам една услуга, за стаята…
РАШКО. То се свърши, Аничке!
АНИЧКА. Аз имам своя квартира, но днес получих телеграма от тате, че иде. Аз много се мъчих да го отвърна, да не дохожда сега, но не можах. Той ще доде, днес пристига. А пък аз не искам, невъзможно ми е да го посрещна там, гдето живея сега, тясно ни е, има и други причини, аз после ще ви кажа. Не мога да посрещна тати там, за мене е по-добре да ме намери тука… Пък и ма мене ми се живее у вас. Както едно време… Аз искам да си бъда тук, както тогаз. Колко беше хубаво! Нали, како Стаменке… (Замислено.) Колко беше хубаво…
СТАМЕНКА. Пак ще бъде, Аничке.
РАШКО. Ехе Няма нищо, няма нищо.
СТАМЕНКА. Ела да ти покажа стаята.
АНИЧКА (става). Наистина! Да я видя.
СТАМЕНКА. Тя си е такваз, каквато я знаеш. Чиста е… (Влизат в стаята.)
РАШКО (ходи развълнуван. На Любена). Можа ли да я познаеш? Аз най-напред не можах да я позная…
ЛЮБЕН. И аз не можах да я позная.
РАШКО. Аничка… Гледай я ти нея, Аничка…
СТАМЕНКА (излиза с Аничка от стаята). След тебе една студентка стоя, оттам насетне е все празна.
АНИЧКА. Ах, много се радвам. Аз ще си я наредя, както по-рано, аз знам как ще си я наредя. (Сяда отново на миндеря.) Ето, додох у вас и се успокоих. Струва ми се, че нищо не е било, че не съм излизала оттука. И вие сте си все същите. Бай Рашко, ти?
РАШКО. Ами както ме виждаш, Аничке, както ме виждаш…
СТАМЕНКА. Рашко, той…
АНИЧКА. Аз много се зарадвах, като видях обявлението, а не смеях да вляза. Веднъж додох, минах оттук…
СТАМЕНКА (на Рашко). Аз нали ти казах?
РАШКО. Павлина те била видяла, като си дошла.
АНИЧКА. Може. Додох, но не посмях да вляза… тъй ми се разигра сърцето, щеше да ми стане лошо. Върнах се.
СТАМЕНКА. Аничке, бива ли… че защо…
АНИЧКА (помълчава). Аз съм виновна. Аз ви направих много зло, станах причина да си оставите работата. (Рашко прави особен жест.) И Павлина, г-жа Антонина, бай Николачко — според мене изгубиха толкоз пари.
СТАМЕНКА. Ех, Аничке! То се мина вече.
РАШКО. Мина се! Мина се!
АНИЧКА. Аз много страдах. О, боже… Само да знайте какво съм претеглила. Струва ми се, че паднах от някаква височина. Ах, каква мъка беше. (Заплата; като се поуспокоява, става.) Сега ще ми позволите да се пренеса, нали?
СТАМЕНКА. Разбира се.
АНИЧКА. Много съм уморена. Аз ще трябва да ида на гарата да посрещна тати. Как ще ида…
РАШКО. Че аз да ида да посрещна баща ти, Аничке. Кога пристига, в осем часа ли?
АНИЧКА. Да.
РАШКО. Тръгвам тогаз. Стаменке, дай ми палтото. Ще ида и ще го доведа, ти не бери грижа.
АНИЧКА. Благодаря, бай Рашко. (Радостно.) А до-тогаз аз ще се пренеса. Аз съм много близко.
РАШКО. Близко ли? Къде?
АНИЧКА. Ей тук, на ъгъла, до бакалницата.
СТАМЕНКА. У Николови?
АНИЧКА. Да, у Николови.
СТАМЕНКА. Аз там гледах, че стоваряха багаж. Една млада жена с две малки деца.
АНИЧКА. Да, тя е хазайката ми. Мъжът й е дърводелец. Преди два деня те се преместиха там и аз додох с тях.
РАШКО. Двете стаички в сутерена? Тясно е, тясно е. Ти ела тук, Аничке, тук е добре. Да доде Любен да ти помогне. Любене, иди да помогнеш на Аничка да пренесете багажа.
АНИЧКА. Аз ей сега съм тук. Ела, Любене. (Излизат.)
РАШКО (облича се). Аничка… Аничка. Все същата си е Аничка.
СТАМЕНКА. Не е същата тя. Отслабнала.
РАШКО. Как доде изведнъж. За вълка приказвахме, и вълкът в кошарата. Аз насмалко да я попитам: а какво стана г-н директора? Г-н Струмски…
СТАМЕНКА. Не е добре Аничка, то се вижда, И крие нещо. После, казва, ще ви разправя.
РАШКО. Струмски беше в затвора, после излезе. Сега не съм го чувал де е. (Гледа си часовника.)
СТАМЕНКА. Отваряй си очите, да не изпуснеш човека! Ще влезе в навалицата и няма да го видиш.
РАШКО. Как няма да го видя? Ще го видя аз. Не го изтървам…
Г-ЖА АНТОНИНА (влиза с Павлина). Е, какво, какво… Какво стана?
РАШКО. Аничка си доде! (Като вижда Николачка и Пончев, които също влизат.) У! Де сте се събрали всички?