Обикновен човек (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обикновен човек (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
ПОНЧЕВ. Аз на Аничка й благодаря.
СТАМЕНКА (която досега е шетала настрана). Благодарете на Аничка, но благодарете и на Бориса.
ПАВЛИНА. Разбира се, Борис най-много ни помогна. Прие ни и двамата на работа.
ПОНЧЕВ. Борис! Борис българина! Борис героя! Той е гений… Аз му се прекланям.
Г-ЖА АНТОНИНА. Ще му се прекланяш, разбира се. (Като се оглежда.) Къде отиде Аничка?
ПАВЛИНА. Излезе. Къде ще иде Аничка? Отишла е насреща. У дърводелката, с близначетата.
Г-ЖА АНТОНИНА. Не са близначета те. Едното дете е чуждо, взето е да го отглеждат. Аз зная. Аз чух.
ПАВЛИНА. Г-жа Антонина, какво приказвате, може ли?
Г-ЖА АНТОНИНА. Може, може. (На Николачка.) Николачко, стига си писал. Откато изгуби 15-те хиляди лева в банката на Струмски, все пишеш. Стига. Като те гледам, че пишеш, като че ли пресмяташ колко ми остава да живея. Или смяташ колко пари ще вземеш? Какво мълчиш? Продал си празното място на Бориса. Аз зная.
НИКОЛАЧКО. Има таквоз нещо.
ПАВЛИНА. Бай Николачко, ще черпиш.
Г-ЖА АНТОНИНА. Ще си изкараш ти загубите от банката. Знаеш какво правиш. Добре си ти!
НИКОЛАЧКО. Добре сме всички.
ПАВЛИНА. Право каза.
ПОНЧЕВ. Право, право. Ура!
Г-ЖА АНТОНИНА. Остави тогаз сметките.
ПАВЛИНА. Бай Николачко, че послушай пък.
ПОНЧЕВ (заканително). Един капиталист ще го изхвърля аз оттук…
НИКОЛАЧКО. Добре де, да ги оставя. (Затваря тефтерчето.)
Г-ЖА АНТОНИНА. Разбира се. Дошли сме да се повеселим.
ПАВЛИНА. Няма музика.
ПОНЧЕВ. Музика… да! Музиканти! Свирете! Павлинке, гълъбче, изпей нещо…
Г-ЖА АНТОНИНА. Защо не турите грамофона? Стаменке, я турете грамофона!
СТАМЕНКА. Наистина. (На Любена, който доста отрано е влязъл и стои до вратата на работилницата.) Любене, я тури грамофона! (Любен отива в кухнята.)
ПАВЛИНА. Любчо, някой валс!
ПОНЧЕВ. Павлинке, гълъбче, попей нещо.
ПАВЛИНА. Какво ме заставяш да пея, не мога да пея. Ако можех да пея, щях да стана певачка като Кичка на г-жа Антонина. И щях да бъда в Египет.
ПОНЧЕВ. В Египет? Защо в Египет? (Грамофонът засвирва валс. Пончев се покланя на Павлина, прегръща я и започват да танцуват, Стаменка и г-жа Антонина се смеят.)
Г-ЖА АНТОНИНА. Какъв кавалер!
ПАВЛИНА. Настъпи ме! Не внимаваш! (Иска да се пусне, но Пончев не я оставя. Пак танцуват. Пончев се полюлява и криви. Смях. Рашко се показва на вратата. Зад него и Боров. Павлина и Пончев се пущат. Млъкна грамофонът.)
ПАВЛИНА. О, бай Рашко! Бай Рашко!
ПОНЧЕВ. Кръстник! Добре дошел!
РАШКО. А-а-а… Вий сте захванали сватбата.
ПАВЛИНА. Не сме, не сме. Без кръстника не може.
Г-ЖА АНТОНИНА. Ела, Рашко, ела. Тебе чакаме.
РАШКО (съблича палтото си, снема връзката и яката си). Вземи, Стаменке, тез неща… Ще помислят хората, че съм станал чиновник… Дай ми ти мене престилката… Дай, както съм научен. (Туря си обущарската престилка, запретва ръкавите си.) Така… Така ми е добре мене… Питайте ме сега де съм бил. Питайте ме какво съм видял. Чудеса! Чудеса!
Г-ЖА АНТОНИНА. Де? В Соколовец?
ПАВЛИНА. В Соколовец ли, бай Рашко?
РАШКО. В Соколовец. Във фабриките на Бориса.
Г-ЖА АНТОНИНА. Фабрики ли? Колко фабрики? Я разправи, разправи?!
ПАВЛИНА. Разправи, бай Рашко!
РАШКО. Чудеса! Чудеса! Ходих, гледах, чудих се, радвах се. Браво на нашия Борис. Ей таквиз хора ни трябват нам. Не е работа да си учен, да си доктор и не знам що. А да можеш да направиш нещо, да спечелиш, че покрай тебе и бедни хора да намерят хляб. Туй разбирам човек!
Г-ЖА АНТОНИНА. Кажи, кажи какво видя.
ПАВЛИНА. Кажи, бай Рашко. Какви фабрики?
РАШКО. Първо, една мелница. Нея Борис я купил готова, „оказион“, тя работи. Голяма мелница — бучи, трещи, брашното тече ей тъй е — като чешма. Хубава мелница, що свят се трупа около нея. А сега Борис прави и друга фабрика — фабрика за амбалаж и за фурнир. Разбираш ли? Сега копаят основите, голяма работа…
Г-ЖА АНТОНИНА. Значи, две фабрики.
ПАВЛИНА. Една мелница и една фабрика.
РАШКО. Фабрика за фурнир, разбираш ли? — За фурнир. Видях и де ще бъдат къщичките за работниците, те не са готови, но ми разправиха: по две, по две ще бъдат, под един покрив, опрени гърбом една на друга, всяка със свой вход, със свой двор и градинка отпред.
ПАВЛИНА. Ах, че хубаво!
ПОНЧЕВ. И аз тъй обичам: със свой вход.
РАШКО. И чист въздух, река минава, насреща — гора. Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала, разбираш ли? — Кооперация един вид. Продуктите ще се дават на работниците на сметка, евтино… Мляко, яйца…
Г-ЖА АНТОНИНА. Тъй е добре. Тъй е хубаво.