Ричард Лъвското сърце [bg]

Сега трябва да пренесем читателя в друга обстановка — в лагера на крал Ричард Английски, който по това време се намираше между Акра и Аскалон. В неговия стан бе разположена армията, с която Ричард Лъвското сърце се надяваше триумфално да влезе в Йерусалим. Плановете му може би щяха да сполучат, ако не беше се намесила завистта на християнските принцове, които участваха в общото начинание и се чувствуваха безкрайно оскърбени от неудържимото високомерие на английския крал и от нескриваното му презрение към неговите събратя, които не му отстъпваха по сан, но доста се различаваха от него по мъжество. Тези разногласия особено между Ричард и френския крал Филип предизвикваха свади и създаваха пречки, спиращи героичния и поривист Ричард. Редиците на кръстоносците се топяха с всеки изминал ден; дезертираха не само отделни воини, но и цели отряди начело с феодалните си вождове, които напускаха арената на борбата, престанали да вярват в благополучния изход.

Тези бедствия до голяма степен биваха намалявани от суровата решителност и неуморна енергия на крал Ричард. Придружаван от най-добрите си рицари, той винаги беше на коня, готов всеки миг да се устреми към най-опасното място. Често не само оказваше неочаквана помощ на сражаващите се християни, но дори и разгромяваше неверниците точно в мига, когато бяха съвсем сигурни в победата си. Но дори желязното здраве на Ричард Лъвското сърце не издържа капризите на тукашния климат. Той се разболя от бавна, изтощаваща силите му треска, толкова характерна за Азия, и отначало се видя принуден да се откаже от ездата, а сетне не можеше вече да участва във военните съвети, които кръстоносците свикваха от време на време. Мъчно може да се каже какво влияние оказа върху прикования към постелята английски владетел решението на военния съвет да сключи трийсетгодишно примирие със султан Саладин. Може би това облекчи неговото състояние, а може и да бе точно обратното, защото той, от една страна, бе крайно ядосан, че великото начинание се отлага, а от друга — намираше известна утеха в това, че съперниците му няма да пожънат лаври, докато той е на легло.

Обаче Ричард Лъвското сърце с нищо не можеше да оправдае всеобщото бездействие, възцарило се в неговия стан, щом само болестта му сее усили. Сведенията, които неговата свита му носеше, даваха да се разбере, че с влошаването на здравето му християнската войска все повече губеше надежда. Освен това прекъсването на бойните действия се използваше не за попълване на оределите отряди или за повдигане на бойния им дух, или пък за подготовка на бързо и решително настъпление срещу светия град — напротив, копаеха се траншеи, лагерът се обграждаше от вкопани греди и прочие. Сякаш при възобновяването на военните действия военачалниците не разчитаха да влязат в Йерусалим като победители, а искаха само да се бранят тук от могъщия си враг.