Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Главата си залагам, господарю.
Йоритомо стисна очи, сякаш се опитваше да отблъсне думите му. После с бавно, отмерено движение сложи ръце върху лицето си, изтривайки от него всякаква емоция, и ги постави с дланите надолу върху коленете си.
— Значи… може би сме изгубили Мин-Орота. И един от моите генерални консули също е с тях.
— Не напълно. Не вярвам той да знае какво планират. Може би не е против, но все още е на ваша страна и е от семейството.
— Не ми напомняй…
— Господарят Яма-Шита е готов да поеме рисковете, но не е глупав. Вярвате ли, че може да участва в заговор с човек, който е готов да рискува всичко, за да спи с едно дълго куче?
— Не, сигурно не. Но тогава каква е играта?
— Ако Яма-Шита е във връзка с Федерацията, трябва да знае кой е доставил хвърчащия кон.
— Значи е било уредено.
— Сигурно. Но както и да го погледне човек, когато генералният консул е открил какво има под окраската на тялото, е трябвало да съобщи. Но не го е направил. От този момент нататък той е съучастник. Какво може да каже Мин-Орота? Сигурен съм, че той и господарят Яма-Шита могат да ви доведат цял куп свидетели, които да се закълнат, че са предали мютка. И ние не можем да проверим племето на Плейнфолк, с което Яма-Шита твърди, че е сключил сделка, защото…
— Защото той е единственият ни контакт.
— И значи край на историята. Положението на То-Шиба е много трудно. Те ще използват това да упражнят известен натиск.
— Например да го убедят да заповяда на гарнизона си да стои настрана, ако и когато Мин-Орота реши да тръгне срещу мен…
Тоширо поклати глава.
— Има много време преди да стигнем дотам. Те дори не са започнали да разглеждат военните възможности. Дори с помощта на Мин-Орота Яма-Шита и неговите приятели не са достатъчно силни да свалят шогуната с един бърз кървав удар.
— Може би ще могат, ако фамилия То-Шиба премине на другата страна.
— Трябва да се погрижим това да не стане.
— Значи трябва да се опитам да променя ситуацията.
— Можем да приложим някои тактики, които да ги попритеснят. Но дори То-Шиба да има успех, това няма да означава, че Яма-Шита е разбит. Никой не желае да затъне в нова продължителна гражданска война. Всички можем да загубим твърде много. Не… това, срещу което сме изправени сега, е битка за сърца и умове.
— Най-трудната за спечелване битка.
Тоширо се поклони.
— Господарю, щом вие сте на кормилото…
— Това ли е всичко?
— Има и още.
Йоритомо отново въздъхна, този път малко раздразнено.
— Стъпвай внимателно, приятелю. Започваш да прекаляваш.
Тоширо прие предупреждението философски, макар рискът да си навлече гнева на шогуна като носител на лоши новини да бе съвсем реален.
— Само слух, господарю, нищо повече. Просто си помислих, че трябва да знаете за него.
— Казвай.
Тоширо се стегна. Можеше да е слух, но все пак беше взривоопасен.
— Летящият кон беше докаран по въздуха от машина, чието действие не може да се разбере.
— Знам. Яма-Шита заповяда да бъде унищожена.
— Но не е.
Изрисуваните вежди на шогуна се вдигнаха.
— Още нищо не се е случило, но се говори, че нашите приятели на север са решили да поискат техните послушни дълги кучета да разкрият нейните тайни и да им помогнат да намерят начини да…
— Какво?
— Да хванат отново… — гърлото на Тоширо пресъхна — тъмната светлина. — Думите предизвикаха образи на смърт и нещастие.
Петимата самураи, охраняващи шогуна, не разбираха какво си говорят двамата, но усетиха ужаса в гласа му и се спогледаха неспокойно.
Тоширо отклони поглед — в тази ситуация законите на етиката му забраняваха да гледа шогуна. Трябваше да коленичи с наведена глава, докато Йоритомо не си възвърне спокойствието и не се обърне към него.
Тъмната светлина беше нещото, от което Йоритомо, настоящият носител на върховната власт и пазител на свещените принципи и традиции, които ръководеха света на самураите, най-много се страхуваше. Това беше лошата сила, довела до разрушаването на Света преди; силата, която не трябваше да се допусне никога отново да попадне в ръцете на хората. Нейните тайни бяха станали скрито знание, избягвано и ужасно като магическите заклинания, правени от магьосниците и вещиците в древни времена.
Дългите кучета бяха господари на тъмната светлина и нейни роби. Тя даваше сила на страхотните оръжия и контролираше техните мисли. Тя беше кръвта на живота на техния подземен свят; неговото пулсиращо сърце. Но тя беше болен орган; в нея бяха семената на чумата, която отслабваше тялото, парализираше мозъка, унищожаваше душата. След време синовете на Ни-Исан щяха да намерят начин да изтръгнат това сърце от неговото земно тяло. И след като то престанеше да тупти, дългите кучета щяха да бъдат като личинки в заровен труп, принудени да се хранят в тъмнина, докато и последната не загине от задушаване и вонята на разложение.