Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
После придърпа ръкописа по-наблизо и започна да чете.
В името на Отца и Сина, и Светия Дух, аз, Роджър Грийнел, рицар, барон, член на Тайния кралски съд, господар на имението Кроукхърст в Есекс, заедно с прилежащите му поля, хамбари, чифлици и съоръжения, призовавам Светата Троица и благословената Дева Мария за свидетели, че това, което диктувам на Хюго Котикол, мой правник, е самата истина.
Оръженосецът спря да чете и зяпна.
— Кроукхърст! — възкликна той!
— По на север е — обясни Емелин, докато слагаше виното на масата. — На крайбрежието на Есекс. Татко ми е казвал. Изоставено е, там бродят призраци. Според кралската заповед никой няма право да ходи там. Замъкът се руши, земите пустеят. — Тя видя как е пребледняло лицето на Ричард. — По-добре да те оставя сам — промърмори.
Грийнел вдигна чашата, отпи и продължи да чете.
Пиша това писмо на моя наследник. Вече съм инструктирал доверения си йомен Гилбърт Савидж, когото лично посветих в рицарско звание, да се грижи за малкия ми син. Но, ако е Божията воля, щом синът ми стане на осемнадесет години, Гилбърт, който се закле в безсмъртната си душа, трябва да му каже да отиде при Хюго Котикол, моят правник в Колчестър. Тогава той ще разбере истината за своето наследство, както и за грозното предателство, което уби майка му и покри баща му с ужасен позор.
Обичам те, сине мой, едва двегодишен. Държах те в прегръдките си и притисках лицето си към твоето. Аз и майка ти Мария бихме дали всичко, за да те видим как възмъжаваш, как носиш семейното ни име и наследяваш титлата, имението и земите на Кроукхърст. Но Сатаната се надигна от ада, засели се и наложи волята си в моя свят; и срещу мен се разтвориха портите адови. Не ми остава много време, но преди да започна, помни три неща: първо, майка ти и аз те обичахме много; второ, невинен съм по всички обвинения, отправени към мен; и последно, готов съм да дам живота си и да прекарам цяла вечност в молитви добрият Бог да се погрижи справедливостта да възтържествува. Не ме забравяй.
Ричард спря. Колкото и да се въздържаше, горещи и горчиви сълзи се застичаха по лицето му. Той отмести листа, скри лице в ръцете си и известно време плака отчаяно. Имаше предчувствие какво му предстои да прочете. Сега разбираше, че кошмарите му не са били фантазии, нито работа на сукуба, а откъслечен спомен за нещо, което наистина се е случило. Разпокъсани образи от времето, когато детският му свят се беше разпаднал. Той избърса сълзите си и взе отново пергамента.
Името Грийнел е древно. Имението Кроукхърст винаги е било наше притежание, още от преди дните на Завоевателя11. Моят дядо и неговият баща били най-верните рицари на Короната. Никога не се е случвало кралят да изиска нашия меч или подкрепа и ние да му откажем. Аз не бях по-различен от тях. Бях личният рицар на краля, негов приятел и довереник. Бях с него на всичките му походи — у дома и в чужбина. По време на службата си за краля израснах и възмъжах. Беше ми позволено да се оженя за жената, която обикнах. Тя ме дари със син, за когото винаги съм се молил. Животът беше приятен, пълноценен, богат. Горд и амбициозен, аз не подозирах за сенките, които са се трупали около мен.
Моят покровител, барон Саймън Фицалан и неговата лейди Катрин бяха постоянни посетители в Кроукхърст и наши приятели. Заедно участвахме в турнири, играехме комар и ловувахме със соколи, докато нашите съпруги си бъбреха, клюкарстваха и весело ни закачаха. Бях горд със свитата си, петима дръзки и смели рицари: сър Филип Ферърс, сър Лайънъл Бомон, сър Уолтър Манинг, сър Джон Бремнър и сър Хенри Грантъм. Те бяха моя подкрепа във война и мир и всеки от тях притежаваше имения и земи в Есекс. С барон Саймън и гореспоменатите рицари се прославихме на бойните полета във Франция.
Върнах се у дома в началото на 1340, когато ти беше на две години. Лятото беше прекрасно, реколтата — зряла и обилна. Преследвахме златистите зайци и ловувахме за враговете им, червените лисици. Наглеждах полята, хамбарите и чифлиците си и пирувах. Може би не съм благодарил достатъчно на Бога за всичките му дарове. Както и да е, не всичко в живота ми беше чисто и прозрачно. Негово величество кралят беше изпратил съобщения до мен и барон Саймън Фицалан, че рибарите по крайбрежието на Есекс са видели френски галери да влизат и излизат от отдалечените, пусти заливи. Той смяташе, както и неговите министри, че в Есекс има предател, че някой от земевладелците продава тайните му на враговете в чужбина.
В средата на лятото на 1340 барон Саймън и лейди Катрин ни дойдоха на гости; този път освен обичайните удоволствия, имахме да вършим и работа. Баронът смяташе, че един от моите рицари е предателят. Той изтъкна, че всички те имат земи близо до крайбрежието и като членове на кралската наборна комисия и хора с положение в графството, познаваха тайните на краля — придвижването на войските му и защитата на замъците му — и можеха да ги предадат на враговете му. Отначало аз бях потресен и пламенно ги защитавах. Но лорд Саймън беше категоричен. Седеше в кабинета ми или вечер се разхождаше с мен из прохладните овощни градини на Кроукхърст. Проучвахме карти, съобщенията за галерите и постепенно неохотно, аз приех истината. По молба на краля призовах петимата рицари в имението си. Извиках ги като приятели, отнасях се с тях като с почетни гости, пирувахме и си правехме турнири. Една вечер през втората седмица от пребиваването им в Кроукхърст, след вечеря, когато дамите се бяха оттеглили и слугите бяха освободени, затворихме вратите и аз им обясних истинската цел на поканата си. Как само побесняха, искаха доказателства, ръцете им посягаха към мечовете и камите, но тогава лорд Саймън се намеси. Хладно и язвително той им съобщи същите факти, които аз вече знаех. Срещата беше прекратена тази нощ и през следващия ден не се срещнахме отново. Всеки от рицарите остана в спалнята си, пишейки по моя молба, внимателно обмислен отговор на обвиненията, повдигнати срещу всички тях…
11
През 1066 г. норманите, начело с Уилям Завоевателя, побеждават саксонците при Хейстингс и завладяват Британия. — Бел.ред.