Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Къде е тази книга? — попита Ричард.
— Баща ми я държеше в спалнята си. Ще ти я донеса. Имаш ли нещо против, че ще дойда с вас? — внезапно запита тя. — Мога да яздя, да пиша и да готвя. — После му се усмихна сладко. В меката светлина на свещите изглеждаше още по-красива и в очите й играеше самодивски пламък. — Не съм елегантна дворцова дама.
Ричард хвана ръката й и я целуна; пръстите й бяха топли и ухаеха приятно.
— Милейди — подразни я той на свой ред, — ако не се беше съгласила да дойдеш, щях да те отвлека насила.
Тя бързо отдръпна ръката си, но му намигна закачливо.
— Дамите не флиртуват — прошепна му тя. — Ще ти донеса книгата.
Емелин излезе, а Ричард остана малко смутен от внезапната смяна в настроението й. После тя се върна и сложи в ръката му том, подвързан с телешка кожа. Усмихна му се.
— Ако ще пътувам, трябва да си приготвя багажа. — Тя огледа кабинета и примигна. — Татко имаше скривалище в избата. Трябва да скрия някои неща.
Тя остави Ричард да проучва книгата, като се връщаше от време на време, за да запали още свещи. Отначало младежът не схващаше идеята в различните вписвания, докато не разбра, че мъртвият правник е описвал тук различните слухове и клюки, които е научавал от търговците, пътешествениците и пътуващите търговци. Хюго Котикол, заключи Ричард, е бил роден адвокат. Човек, който вероятно никога не е напускал собствената си къща, улица или квартал. Но той беше достатъчно умен, за да държи ушите си отворени и да научава какво става из областта. В записките имаше имена на кораби, пристигнали в пристанищата; печалбите на търговец на вълна; построяването на имение; съдебни дела. Вписани бяха и събития, засягащи петимата рицари на баща му. Ричард мрачно отбеляза, че всички бяха преуспели, живеейки от плодовете на земята си, влагайки пари в различни търговски дейности, създавайки подходящи брачни съюзи между семействата си. Накрая на книгата той откри имената на петимата рицари и местата, където живееха. Чу шум откъм задната част на къщата — отваряне на врата, после тихия смях на Емелин, плътния глас на Барликорн и язвителните остроумни забележки на Гилдас. Жената отново се изсмя и тримата се качиха в кабинета.
— Какво правиш? — попита Барликорн, загледан с любопитство в перото между пръстите му.
— Трябва да напиша пет писма — отвърна оръженосецът. — Мистрес Емелин, имаше ли баща ти карта на Есекс?
Емелин отвори един сандък и измъкна прашно руло велен13. Ричард разчисти масата и затисна краищата на картата с мастилниците. Тя беше подробна и отбелязваше пътищата за и от Колчестър. Той погледна към Гилдас.
— Ще ядем ли тази вечер?
— Като крале — отвърна спътникът му. — Бог се грижи за своите овце. Осигурява им хубави неща.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Ричард. — Докато вечеряме, ще ви разкажа една история. — Той посочи към пътя, който тръгваше на север от Колчестър към крайбрежието, а после ставаше тясна пътека, водеща към кръг с името Кроукхърст върху него. — Трябва да отида там — обясни Ричард. — Но — той прокара пръсти по брега — тук има няколко места, където живеят петима рицари. Трябва да говоря с тях: Ферърс, Бомон, Манинг, Бремнър и Грантъм.
— Познавам някои от тях — обяви Гилдас. — Земевладелци са, имат хубави, удобни къщи със стъклени прозорци. По ливадите им пасат крави и овце с тлъсти опашки, а хамбарите и чифлиците им ще се пръснат.
— Значи приемате поканата ми да ги посетим? — попита Грийнел. — Не веднага, но щом стигнем на острова. Колко време ще ни трябва?
— Не повече от един ден.
— Ако изобщо стигнем дотам — намеси се Барликорн. — Мастър — той се усмихна и Ричард осъзна, че не за пръв път го наричаше така. — Започна да вали сняг. Ратсбейн и Догуърт вероятно са докарали тук цялото си сборище.
Ричард нави картата.
— Тогава да вечеряме. На разсъмване ще потеглим.
Разговорът на поклонниците
Франклинът млъкна и огледа манастирската трапезария. Скри усмивката си, когато очите му бързо се спряха върху онези от спътниците му, които трябваше да изиграят някаква роля в историята му. Наблюдаваше главно Продавача на индулгенции с ленената му коса, призрачно бялото лице и нос, подобен на птичи клюн. Той изглеждаше вглъбен в огърлицата от евтини реликви, окачена на шията му и не вдигаше глава. Рицарят, обаче, слушаше жадно и се усмихваше тайно, сякаш историята на Франклина беше пробудила нещо в паметта му. Синът му, Оръженосецът, го гледаше с любопитство, приведе се и прошепна нещо на ухото му, но сър Годфри поклати глава, унесен в размислите си. Правникът също се раздвижи, дъвчейки ъгълчето на устната си. Наблюдаваше Франклина с присвити очи, но сближените му, мрачни очи, не издаваха никакви чувства.
13
Фино обработена телешка кожа, използвана за подвързване на книги. — Бел.ред.