Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
По-късно същия ден пристигнаха шерифът и неговият отряд. Бях арестуван за убийството на лорд Саймън и съпругата му, окован във вериги и отведен в замъка Колчестър. Лейди Мария, чийто ум вече блуждаеше, беше изпратена в манастир. Единственият човек, на когото можех да се доверя, моят йомен Гилбърт Савидж, те открадна от леглото и те отгледа като свой син. Какво можех да кажа? Как да се защитя? Дори самият крал не можеше да ме спаси. Бях намерен, облян в кръвта на семейство Фицалан, очевидно мъртво пиян и все още държащ ножа, с който беше извършено убийството.
Бях изправен пред Кралския съд в Еър. Твърдях, че съм невинен, но не можех да представя доказателство, докато кралският обвинител твърдеше, не само, че съм убиецът, но и предателят, който продава сведения на французите. Присъдата беше да понеса най-тежкото наказание за измяна, фамилното ми име да бъде заличено и собствеността ми — конфискувана. Трябваше да ме заведат на общинската бесилка, където да бъда обесен, да ме свалят полумъртъв от въжето, да ме изкормят, да отсекат главата ми и да разчленят тялото. По време на процеса моите петима рицари твърдяха, че съм невинен и дадоха тържествени клетви, че съм добър и почтен човек. Но още докато се кълняха, аз осъзнах, че един от тях, е лъжец. Но какви доказателства имах? Абсолютно никакви. Въпреки това един от тези петима е озлочестил и убил лейди Катрин, убил е и съпруга й, ударил ме е и осигурил доказателствата, за да ме обвинят. Дори сега, когато диктувам това писмо, не знам кой е. Не мога да посоча нито един от тях.
Когато обявиха присъдата, останах затворен в замъка Колчестър до деня на екзекуцията. Всички петима рицари ме посещаваха. Всички ме утешаваха. Гилбърт Савидж дойде последен. Там, в затворническата си килия, аз го посветих в рицарство. Имах властта да го направя. Едва в деня на екзекуцията, когато щях да изгубя рицарското си звание, това право щеше да ми бъде отнето. Гилбърт ми донесе лоши новини. Съпругата ми, твоята майка, лейди Мария, беше умряла в манастира. Отначало помислих, че е самоубийство, но Гилбърт ме убеди, че монахините от Амхърст казали, че просто е вехнела, докато заспала дълбокия сън, от който никога не се пробуждаш. Кой казва, че не може да се умре от разбито сърце?
Главата на Гилбърт беше пълна с безумни планове. Донесе ми нож, кесия злато и вечерта, след като си тръгна, аз подкупих тъмничаря и избягах от замъка Колчестър. Бог знае какво е разказал на господарите си. Напуснах само с едно желание, да открия истинския убиец, да го изправя пред съда и да очистя името си. Отидох в къщата на добрия ми приятел Хюго Котикол. Той беше чул новините. Заклех се над Библията му, че съм невинен и той ми повярва. Даде ми чисти дрехи, пари и оръжие. Мислех и за бъдещето. Жена ми, Бог да даде мир на душата й, беше мъртва. Семейният ми герб беше свален от кралския параклис в Уиндзор. Обвинението в предателство и убийство тегнеше върху името ми и затова, преди да напусна къщата му, аз продиктувах това писмо.
Казах ти истината. Повече не мога да ти кажа. Ако Бог е милостив, ще дойде време, когато справедливостта ще възтържествува под небето и аз ще изчистя името си. Заклех се в това в името на Архангел Михаил, Архангел Рафаил и Архангел Гавраил, тримата архангели, които предвождат небесното войнство. Ако справедливостта възтържествува, ще отпътувам за Йерусалим и ще прекарам живота си в защита на Божиите поклонници. Написано в деня на 29-ти септември, през 13-та година от царуването на Крал Едуард III, 1340.