Господарят Демон [bg]

Продължихме да крачим, обгърнати от блясък и тиха музика.

— Сигурно си дочул клюките, според които съм бил замесен в смъртта на твоя слуга?

Кимнах.

— Както сам го нарече, клюки и нищо повече. Не им обърнах внимание. Извинявам се, ако съм те оставил с друго впечатление.

— Не е нужно да се извиняваш. И аз щях да се чувствам така, ако бях имал такъв предан и добър слуга като О’Кифи. Всъщност, аз съм този, който ти дължи извинение. Трябваше по-рано да ти кажа колко бях натъжен, когато узнах за смъртта му.

— Разбирам. Просто тогава не сме били толкова близки.

Над нас се издигаха вълшебните планини, върховете им бяха забулени в мъгли.

От хълмовете долетя кучешки лай.

— Добре дошъл, господарю Кай — посрещна ме Ширики. — Тук всичко е спокойно.

— И нищо не се е случило — добави Шамбала.

— Наистина ли можете да ставате невидими? — попита ги Девор.

Те ме погледнаха въпросително и аз кимнах.

— Стига само да поискаме — бе дружният им отговор.

— Като си помисля — добави Девор, — ти сигурно притежаваш последната оцеляла двойка в целия свят. Защо не ги кръстосаш? Би могъл да спечелиш ужасно много от продажба на потомството.

— Всъщност те са разумни същества и решението трябва да е само тяхно.

— Готов съм да се обзаложа, че ще се почувстват горди да заченат нова раса от техния изчезнал вид и да съживят една древна, отмираща традиция.

— Това е идея. Трябва да обсъдя някой път с тях този въпрос.

— С удоволствие бих се сдобил със собствена двойка.

Сбърчих вежди.

— Защо ти е? Сигурно знаеш, че кучетата фу са били създадени да нападат и разкъсват демони?

— Но тези не го правят — посочи Девор. — А предполагам, че с децата им ще е същото. Вероятно са се опитомили.

— Хъм.

— Спомни си за предложението ми.

— Те не са моя собственост. Само работят за мен.

— Ах… разбирам. Все пак, имай ме предвид, ако възникне нещо. Обещавам ти да гледам добре поколението.

— Ще видим. Може и да се получи.

Изведох Девор от моя свят и го върнах в неговия, като през цялото време се чудех дали да се гневя заради наглото му предложение, или да изпитвам съжаление към него.

— До четвъртък — напомни ми той.

— До четвъртък — потвърдих аз.