Господарят Демон [bg]

— Но това не е честно! — възмути се Фу Ксиан. — Каква вина имаме, след като По Шиан изостави и нас. Помогнахме му да отвлече кучетата, а сега ни заряза!

— Каквото станало — станало. Готов съм да простя на тези, които ми служат.

— Хайде мислете по-бързо — подкани ги Тувон. — Господарят Демон изложи пределно ясно предложението си. Решавайте — или ще работите с нас, или да приготвяме скарата.

Той облиза устни — театрален жест според мен, но изглежда свърши работа с Фу Ксиан. Двамата с Кен Жао се спогледаха и Фу Ксиан се зае да разказва.

Първо подкупили Девор да им покаже как да влязат в бутилката. Солидно количество имбуйе — достатъчно да го дрогира за месец, че и повече, ако го използва разумно — се оказало решаващо за разрушаването на крехкото приятелство, което бяхме изградили помежду си по време на нашите редовни срещи.

— И кой ви даде имбуйето? — попита Вис, като се наведе напред.

— По Шиан го дестилира в алхимичната си лаборатория — обясни Кен Жао. — Поне така ни каза. Нямаше причини да не му вярваме.

— Показа ни някакъв древен свитък — добави Фу Ксиан, — от който бил взел формулата. Беше написан на непознат език, но изглежда ставаше въпрос точно за това.

— Този свитък у вас ли е?

— Не, господарю Демон — рече Фу Ксиан. — Той си беше негов.

— А кой — намеси се отново Вис — ви каза, че най-лесно ще примамите Девор с имбуйе?

— Хвърлихме идзинови8 пръчици и изпълнихме онова, което се падна — отговори Фу Ксиан.

— Само че По Шиан направи тълкуванията — добави мрачно Кен Жао.

— С други думи, замисълът за кражбата принадлежи изцяло на По Шиан — обобщих аз. — Щом е знаел толкова много и е така могъщ, за какво сте му били вие двамата?

Кен Жао избухна в истеричен смях.

— Защото така и не посмя да влезе в твоята бутилка, господарю Демон, Моят приятел Ксиан изрази желание да го направи, а По Шиан обеща, че ще ни пази гърбовете. И тъй като аз съм само един воден магьосник и не ме бива за прикритие, моята кандидатура бе втората за посещението в бутилката.

— Явно се е опасявал да не остави следи — промърморя Вис.

— Но се провали тук — добави Тувон.

— Така ли мислиш? — попитах го аз. — Измъкна се, а аз останах без кучета.

Време беше да взема решение.

— Тувон — рекох, — можеш ли да отведеш тези двама глупаци някъде, където ще бъдат скрити добре?

— Живи или мъртви? — попита той.

— Живи — бе отговорът. — Не искам По Шиан да ги измъкне или да ги убие, а с времето може да възникнат и други въпроси.

— Добра идея — кимна Тувон. — Зная едно местенце. — Той ги подкара пред себе си.

— Вис — продължих аз, — струва ми се, че дойде моментът да си поговоря с Девор. Можеш ли да го откриеш?

— Ще опитам — обеща тя. — Къде да го доведа?

— В моята бутилка. Смятам да сменя бравите, но ще кажа на Лун Шао, че може да те пусне.

— Чудесно. — Тя се изправи, но спря и ме погледна. В детските й очи се четеше мъдростта на зряла и опитна жена. — До скоро, Кай.