![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
Метна се върху мен с лапи като железни менгемета. И тогава случайно докоснах с ръка малката издутина в левия си джоб. Спомних си за талисмана, който Вис бе пъхнала там.
Бръкнах вътре и когато извадих ръка, държах между пръстите си миниатюрен пищов с разширено като фуния дуло.
Насочих го към него и дръпнах спусъка. Тялото му стана прозрачно, раздирано от насрещни вълни.
— Не! — изкрещя той.
Вътрешността на подземната галерия се разтърси, стените затрептяха и отгоре се посипаха камъни. Опрях пищова в челото му и изстрелях последния заряд. Стената зад него се разпадна, а тялото му се стопи в ръцете ми. Успях да погълна част от енергията му, а сетне вихрушката го отнесе.
Това не беше демон…
— Богоубиецо! Ето че пак го направи! — извика някой в посока откъм близкия тунел.
Изведнъж от всички ръкави наизлязоха множество демони.
— Поздравления! — чух високия глас на Вис. — Вторият ти полубог, при това беше въоръжен с теронична пушка!
— Не! Да! — поправих се аз. — Не зная. Енергията му ме обърка. Трябва да си почина.
— Ела насам.
Макар все още да таях опасения заради намеците на Седмопръстия, позволих на Вис да ме отведе в моите покои.
— Ще ти помогна да заспиш — увери ме тя — и ще бдя над съня ти, докато почиваш.
— Благодаря ти.
В началото ми се присъниха всички мои жертви, кънтяха закани и проклятия. След тях дойдоха кошмарите. Но все пак спах продължително и дълбоко.
4.
На следващия ден нямах желание да остана за банкета, който бяха организирали в моя чест — да не говорим кой можеше да се появи там — но Вис настояваше, че съм щял да обидя всички и накрая склоних. В замяна поисках да й кавалерствам и тя се съгласи.
— Струва ми се, че знаеш далеч повече, отколкото казваш — рекох й веднага щом останахме сами и можехме да разговаряме за подобни неща.
Тя ме дари с прекрасната си усмивка.
— Няма да се задоволя само с усмивки.
— Подозирах, че някой от полубоговете ти е вдигнал мерника — призна тя.
— Защо?
— Сред младоците често се срещат такива, които искат лесно да се прочуят.
— Но защо? Кой би го направил?
— Подочух, че неколцина демони и един човешки магьосник също ти имали зъб. Но не зная каква е причината.
— Затова значи ми пъхна онова пищовче и ми пожела успех?
— Не се прави на ударен. Ти си по-добре въоръжен от всеки от нас, щом можеш да се справиш с един бог. Нищо чудно да си единственият демон, способен на подобно нещо.
— О, стига вече. Вярвам ти за всичко. Питам се обаче, какво ли още знаеш?
— Нищо повече — въздъхна тя, — а това ме кара да се чувствам неспокойна. Трябва час по-скоро да узнаем истината. Съгласен си, нали?
Кимнах.
— Разбира се. Това, че съм особняк и самотник съвсем не значи, че не милея за останалите.
— Обещаваш ли да ни помогнеш?
— И още как.
Но през следващите месеци не ми се удаде по никакъв начин да изпълня обещанието си. После, един ден Ли Пао дойде при мен, следван от Ширики и Шамбала. Изглежда кучетата обичаха да придружават хора, макар да знаеха, че и без тях са добре дошли.
— Господарю Кай, твоят приятел е напълно здрав — докладва Ширики.
— Както винаги, справихте се чудесно — похвалих ги аз. — Някой ден трябва да се погрижите за свое поколение, за да продължите добрите традиции.
— Наистина ли?
— Да, искам да кажа, че ще ми бъде приятно. Сигурно не са останали много като вас.
Ширики и Шамбала се спогледаха, сетне извърнаха глави.
Какво направих? Нещастните създания не са надарени чак с такова въображение, а аз едва ли не им наредих да се кръстосват.
— Вървете в кухнята, има чудесна храна — рекох им аз.
Те се поклониха и излязоха.
— Изумително — поклати глава Ли Пао, — че тази двойка е оцеляла. Те са толкова едри и поглъщат неимоверни количества храна.
— Така е.
— Открих нещо интересно. Може би вече знаеш за него. Не бях сигурен.
Плеснах с ръце и повиках слугите.
— Шербет, чай и музика — наредих аз. — Сядай, приятелю, и ще обсъдим онова, което те безпокои, докато пием чай.
— С удоволствие. Пропусна да ми кажеш, че купата, която ми подари, може да се употребява за гадаене.
Усмихнах се загадъчно.
— Предпочитам хората сами да откриват онова, което съм вложил в произведенията си.
— И тъй като заниманието се оказа завладяващо, реших да опитам отново и отново.
— Ясно. И после?…
— Драконът ми разказа странни неща.
— Например?
— Рабла-ю е името на бога, когото ти уби преди няколко месеца. Пристигнал е на Земята през Монголската врата, бил повикан и подпомаган от един магьосник на име Фу Ксиан. Последният е родом от Северен Китай, но в момента живее в Атланта.