Първото семейство

— А обикновените заподозрени? — намеси се Шон. — Терористична група? Тъй като първото семейство е добре охранявано, нанасят удар по по-лесна мишена?

— Ако е така — каза Мишел, — скоро би трябвало да се обадят и да поемат отговорност. Да изложат някакви искания.

— Възможно е — съгласи се Шон. — Какво мисли президентът?

— Тревожи се не по-малко от мен.

— Имах предвид дали не подозира кой може да го е направил.

— Мисля, че не.

— Той знае ли за срещата с нас? — попита Шон.

— Не виждам причина да му казвам, поне засега.

— Моите уважения, госпожо, но охраната ви от Сикрет Сървис знае — отбеляза Мишел.

— Мисля, че мога да се доверя на дискретността им.

Мишел и Шон се спогледаха. Нямаше агент на Сикрет Сървис, който преднамерено би скрил каквото и да било от президента. Това би означавало сам да сложи край на кариерата си.

— Добре — кимна Шон. — Ако се заемем с това обаче, участието ни рано или късно ще стане известно.

— Ако стане — намеси се Мишел, — можем да кажем, че го правим, защото Шон е приятел на семейството и защото сме били там, когато се е случило. Всъщност се опитаха да ме убият. Можем да се придържаме към тази версия.

Шон кимна и погледна Джейн.

— Разбира се, че можем да играем по този начин.

— Добре.

— Ще трябва да разговаряме с Тък, Джон и Колийн.

— Мога да го уредя. Тък е още в болницата. Децата са при сестрата на Пам в Бетезда.

— Ще ни е нужен и достъп до местопрестъплението.

Мишел отбеляза:

— ФБР е прибрало всички веществени доказателства. Ако наистина искаме да стигнем донякъде, ще трябва да огледаме и тях.

— Ще видя какво мога да направя. В края на краищата се отнася до моето семейство.

— Добре — каза Шон бавно и се вгледа в нея внимателно.

— Значи, ще се заемете? — Джейн сложи длан върху ръката му.

Той погледна към Мишел, която кимна едва забележимо.

— Ще се заемем.