Първото семейство

— Бяхме едни от тях.

Шон сви рамене.

— Не се разделих с тази служба по най-благоприятния начин. Нито пък ти.

— Значи от ФБР ни мразят, мразят ни и нашите. А ни трябват съюзници.

— Не. Преди това трябва да знаем къде отиваме.

Тъкмо се канеше да зададе въпроса още веднъж, когато колата намали и спря.

— В църквата — каза шофьорът.

— Какво?

— Идете в църквата. Първата дама ви чака там.

Още щом слязоха от колата, си дадоха сметка, че са пътували много кратко. Намираха се просто от другата страна на Лафайет Парк. Църквата беше „Сейнт Джон“. Вратата беше отворена. Двамата влязоха, а лимузината изчезна.

Тя седеше на първия ред. Шон и Мишел по-скоро доловиха охраната в помещението. Не видяха жива душа. Когато Шон седна до Джейн Кокс, не можа да прецени дали е плакала, или не. Подозираше, че е, но знаеше също, че тя е жена, която умее да контролира чувствата си. Може би дори и пред съпруга си. Беше я виждал да се поддава на емоциите си само веднъж. И през ум не му беше минавало, че ще присъства на втори подобен епизод.

Под черното палто беше с дълга до коляното синя рокля, с разумно високи обувки и почти без никакви бижута. Косата й, макар и под шал, беше тупирана и сресана назад в прическа, която мнозина благосклонно сравняваха с тази на Джаки Кенеди. Шон знаеше, че тя никога не се облича крещящо, а само изискано. Елегантно. Никога не се опитваше да е нещо, което не е. Е, не беше съвсем така. Първата дама трябваше да се харесва на много хора, а просто нямаше начин един-единствен човек да отговори на всички изисквания. Играта на роли беше неизбежна.

— Това е Мишел Максуел… Мисис Джейн Кокс.

Джейн се усмихна мило на Мишел и се обърна към Шон.

— Благодаря, че се съгласихте да дойдете толкова бързо.

— Мислехме, че ще се срещнем в Белия дом.

— И аз смятах така, но размислих. В църквата е малко по-усамотено. И… по-спокойно.

Шон се облегна назад и за момент огледа олтара, после попита:

— Какво можем да направим за теб?

— Бяхте ли там, когато това се случи?

— Да. Носех подарък за Уила.

После описа случилото се онази нощ без най-кървавите подробности.

— Тък не си спомня кой знае какво — отбеляза Джейн Кокс. — Според лекарите той ще се оправи. Няма вътрешни наранявания, но, изглежда, паметта му не е съвсем наред.

— Това се случва често при удар по главата — отбеляза Мишел. — Не е изключено обаче да си спомни.

— Сега Сикрет Сървис поема охраната и на роднините на първото семейство — каза тя.

— Умен ход — кимна Шон.

— Ахилесовата пета най-накрая се показа — добави Джейн тихо.

Шон каза:

— ФБР пое разследването. Не мисля, че ние бихме могли да направим нещо, което те не могат.

— Организирах парти за рождения ден на Уила в Кемп Дейвид. Пам беше там, приятелите на Уила, брат й и сестра й. Беше един много специален ден за едно много специално момиче…