Първото семейство

Куори се изправи над тях.

— Поговорете със своя Бог, ако го имате. Ще ви дам малко време.

Даръл замърмори нещо, което приличаше на откъслечна молитва. Слабият се разплака.

След шейсет секунди Куори попита:

— Готови ли сте? Добре.

Опря пистолета в тила на Даръл.

— Боже мой! Исусе! — започна да вие Даръл.

— Моля те! — присъедини се и другият.

Показалецът на Куори обви спусъка. Но в следващия миг свали оръжието. Не знаеше защо — просто го направи.

— Ставай!

Даръл го погледна изненадано.

— Какво?

— Ставай, казах.

Даръл се изправи на разтрепераните си крака. Куори се вторачи в издраното му лице и насиненото дясно око, после разтвори ризата му. На мускулестите му гърди се виждаше голям зачервен оток.

— Казваш, че по теб е стреляла жена?

— Да, сър. Беше тъмно, ама видях, че е момиче.

— Това момиче е дяволски добър стрелец. Както и да го гледаш, сега и бездруго щеше да си мъртъв, момче.

— Бях с бронирана жилетка, както ни каза — изпъшка онзи. — Съжалявам, че умря. Не исках да стане така! Съжалявам, татко.

— И казваш, че мислиш, че си оставил шишенцето там?

— Само едното. Стана много бързо, особено като се появиха и онези. Преброихме ги на връщане. Ще разберат, че сме взели кръв от жената и бездруго обаче, като я срежат и така нататък.

Куори се поколеба.

— Махай ми се от очите!

— Какво?

Куори кимна на Карлос, който с облекчение отключи белезниците на Даръл. Даръл разтърка разранените си китки и погледна към другия, който още беше на колене.

— Ами Кърт?

Куори заби цевта на пистолета в гърдите му.

— Стига приказки. Изчезвай, преди да съм решил друго. Кърт не е твоя грижа.

Даръл се олюля, падна, надигна се и продължи да се препъва нататък в тъмното.

Куори се обърна към Кърт.

— Моля те, мистър Сам… — замърмори обреченият.

— Съжалявам, Кърт. Тук обаче нещата са око за око.

— Даръл уби госпожата, сър.

— Даръл е мой син. Нямам кой знае какво, освен него — каза той и насочи пистолета към главата на Кърт.

— Ама ти си ми като баща, мистър Сам — каза Кърт и сълзите потекоха по лицето му.

— Ето защо ми е толкова трудно.

— Това е безумие, мистър Сам! Ти си луд! — изпищя той.

— Адски си прав, момче! — изкрещя Куори в отговор. — Луд съм. Луд съм като откачалка, друсана с кокаин. В кръвта ми е. Няма спасение.

Кърт се хвърли настрани и се опита да се измъкне. Дебелите му подметки се влачеха и вдигаха облачета прах. Писъците му отекваха в галерията както някога писъците на войниците на Съюза.

— Насочи светлината, Карлос — нареди Куори. — Не искам да страда и секунда повече, отколкото трябва.

Пистолетът излая и Кърт престана да се опитва да се измъкне.

Куори отпусна пистолета до крака си. Промърмори нещо неразбираемо, а Карлос се прекръсти.