Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Така и не разбрах името ти — обади се учтиво Шон.
— Чък Уотърс, специален агент на ФБР от Вашингтонския отдел.
— Добре беше да го научим — подхвърли Мишел. — Защото досега те наричах тъпак.
— Максуел! — повиши тон Бетак. — Дръж се уважително, по дяволите!
— Покажи ми нещо, което да заслужава уважение, и ще го уважавам — отсече тя.
Уотърс пристъпи до нея и размаха пръст пред носа й.
— Просто стой настрана, малка госпожичке.
Понеже Мишел беше близо десет сантиметра по-висока от Уотърс, отново не му остана длъжна.
— Ако аз съм малка госпожичка, ти си джудже.
— И за твое сведение, Чък — добави Шон, — малката госпожичка може да срита и трима ни по задниците без особено усилие.
Бетак, който беше висок колкото Кинг, но дори с по-широки рамене, се прокашля, хвърли предупредителен поглед на колегата си от ФБР и поклати глава. Лицето на Уотърс пламна, но той видимо се отдръпна.
— Шон — каза Бетак, — ти и Максуел няма да се занимавате с този случай. Точка по въпроса.
— Последния път, когато прегледах кой ми плаща, в списъка не фигурираше правителството.
— Въпреки това…
— Няма да стане. Дойдохме на среща с евентуална клиентка. Приехме да представляваме интересите й. Тук е Америка и в тази страна такива неща са позволени. А сега… чака ни работа по случая.
— Наистина ще съжаляваш за това, Кинг — излая Уотърс.
— През живота си съм съжалявал за много неща — отговори Шон. — И все пак съм стигнал дотук.
Подмина ги и Мишел го последва. Постара се лакътят й да закачи рамото на Уотърс.
Когато се качиха в джипа на Мишел, тя каза:
— Гордея се с теб.
— Не бързай да се радваш. Току-що си създадохме врагове в две от най-мощните агенции на света.
— Дръж се мъжки или си ходи вкъщи.
— Говоря сериозно, Мишел.
Тя включи джипа на скорост.
— Това означава, че трябва да решим случая бързо.
— Мислиш ли, че изобщо е възможно?
— И друг път сме се справяли с трудни случаи.
— Да, но никога не е ставало бързо.
— Позволи ми да бъда умерен песимист. Кой е първи? Тък?
— Не. Децата.
Докато пътуваха, Мишел попита:
— Как ти се стори версията на Джейн Кокс?
— Доста ясна.
— Мислиш ли?
— Ти не мислиш ли?
— Така и не ми каза откъде я познаваш.
— Откъде един човек може да познава друг?
— Остави тези екзистенциални глупости. Искам да знам как се запознахте.
— Има ли значение?
— Има значение, защото, ако преценките ти са повлияни от…
— Кой, по дяволите, казва, че преценките ми се влияят от каквото и да било?
— Хайде, хайде, видях я как сложи ръка върху твоята. Да не би да сте били гаджета?
— Мислиш, че съм чукал жената на президента на Съединените щати!? Стига глупости!
— Може да си се запознал с нея, преди да стане първа дама — отбеляза спокойно Мишел. — Само че аз не го знам, защото не желаеш да споделиш с мен, твоята партньорка, нищо по този въпрос. Не е честно. Аз съм ти казала всичко за себе си. Искам и ти да ми отвърнеш със същото.
— Добре, добре.
Той замълча и погледна през прозореца.
— Какво добре?
— Не съм имал връзка с Джейн Кокс.
— А искало ли ти се е?
Той я изгледа косо.
— Какво те интересува?
Мишел, която досега се подхилкваше, изведнъж се смути.
— Не ме интересува по кого подсмърчаш.
— Добре, защото обичам да подсмърчам насаме.
Последва неловко мълчание.
Мишел се напрегна да измисли друг вид въпроси и най-накрая й хрумна нещо.
— Ти напусна Сикрет Сървис дълго преди мъжът й да се кандидатира за президент, нали?
— Преди това беше сенатор.
— Каква е връзката със Сикрет Сървис? Или няма нищо общо с това?
— Има. И няма.
— Благодаря за разяснението.
Той замълча.
— Шон, стига вече! — възкликна тя и ядосано удари волана.
— Мишел, не мога да ти кажа повече.
— Защото съм дрънкало и ще научи целият свят? Така ли?
— Не съм го казвал на никого. Никога.
Тя погледна към него и видя мрачното му изражение.
— Добре.