Дългият път надолу

Първо, искам да ви уведомя, че бях доста високо по скалата на психиатъра Арън Т. Бек за потенциалните самоубийци. Обзалагам се, че дори нямате представа, че такава скала съществува, нали? Напротив, има и ви казвам, че наковах примерно двайсет и една от общо трийсет точки — резултат, с който много се гордея, както сами виждате. Да, бях обмислял самоубийството повече от три часа, преди да пристъпя към него. Да, сигурен бях, че ще умра, дори да ми окажеха медицинска помощ: „Топърс“ е на петнайсет етажа, а се твърди, че всичко над десет етажа направо те размазва. Дори се подготвих за опита: стълба, резачка за тел и така нататък. Който стреля, улучва. Единствените въпроси, по които нямаше да събера максимума точки, бяха първите два. Тях Арън Т. Бек нарича изолация и подбиране на подходящия момент. „Да няма никой, когото виждате и чувате“ би ви спечелило необходимите точки, както и да се уверите, че „Чуждата намеса е малко вероятна“. Можете веднага да изразите несъгласие, защото съм избрал най-популярното за самоубийците място в Северен Лондон, при това в една от най-предпочитаните за тях нощи в годината, и да кажете, че „чуждата намеса“ е била почти сигурен фактор, аз веднага бих ви казал, че това са чисто и просто догадки. Просто догадки или нищо повече от заяждане, сами преценете кое.

Също така, ако не беше цялата тълпа, която се насъбра горе, днес нямаше да ме има, така че старият Бек, както изглежда, си е спечелил парите. Може и да не сме разчитали някой да ни спаси, но след като започнахме да се прескачаме, се появи общо желание — желание, породено единствено от чувството на неловкост — да зарежем идеята поне за тази нощ. Нито един от нас не слезе по стълбите убеден, че животът е красив и безценен. Ако не друго, то всички бяхме малко по-нещастни сега, отколкото, докато се качвахме, защото поне за момента все още не бяхме открили единственото разрешение за различните ни затруднения. На покрива ни бе обхванала някаква нервна възбуда. В продължение на два часа сякаш заживяхме в една независима страна, в която законите, които владеят улицата, тук не важаха. Въпреки че проблемите ни бяха довели горе, те също като киборгите убийци Далекси не бяха успели да се качат. И ето че сега се налагаше да слезем долу и да се сблъскаме отново със същите проблеми. Май нямахме друг избор, поне за момента. Въпреки че абсолютно нищо не ни свързваше, освен едно, тъкмо то бе достатъчно, за да ни накара да почувстваме, че няма друго — нито пари, нито класа, нито образование, нито възраст, нито културни интереси — което да си струва. Ние бяхме създали нация, колкото и неочаквано да бе това, само за два часа, и поне за момента искахме единствено да бъдем с новите си земляци. С Морийн бях разменил едва няколко думи, дори не знаех фамилното й име, а тя ме разбираше по-добре от съпругата ми през последните пет години от брака. Морийн знаеше, че съм нещастен заради мястото, на което се запознахме, а това означаваше, че е научила най-важното за мен. Синди винаги се чудеше и дивеше на всичко, което казвах или правех.