Дългият път надолу

— Кажи? — обърна се към мен Мартин. — Готова ли си да почакаш до утре вечер?

— Какво ще кажа на хората от дома?

— Имаш ли телефона им?

— Прекалено късно е да им звъним.

— Сигурно има дежурен. Дай ми номера. — Той измъкна от джоба си един от онези малки мобилни телефони и го включи. Телефонът веднага започна да звъни, той натисна едно копче и допря апарата до ухото си. Предполагам прослушваше оставено съобщение.

— Някой те обича — обади се Джес, а той не й обърна никакво внимание.

И адресът, и телефонът бяха записани на една малка бележка. Извадих я от джоба си, но не успях да я прочета в тъмното.

— Дай ми я — посегна Мартин.

Чувствах се неловко. Това си беше моята бележка, моето писмо, не исках никой да го чете, докато аз стоях отстрани и гледах, а и просто не знаех как да му го кажа, да не говорим, че преди да се усетя, Мартин се бе протегнал и го дръпна от ръката ми.

— Мили Боже! — възкликна той, когато видя. Усетих, че пламвам цялата. — Това прощалното ти писмо ли е?

— Яко! Прочети ни го — помоли Джес. — Моите са тъпи, но бас държа, че нейното е още по-тъпо.

— Твоите били тъпи, така ли? — попита Джейджей. — Това значи, че си ги писала със стотици?

— Непрекъснато ги пиша — призна Джес. Съобщи ни го доста весело. Момчетата я погледнаха, въпреки че не казаха и дума. Беше очевидно, че мислят.

— Какво? — попита Джес.

— Предполагам, че повечето от нас са написали такова писмо — отбеляза Мартин.

— Аз непрекъснато си меня мнението — каза Джес. — Няма лошо. Говорим за важно решение.

— Едно от най-важните — каза Мартин. — Определено е в челната десетка. — Той бе от хората, които понякога имаха вид, че се шегуват, въпреки че не се шегуваха, или обратното, че говорят сериозно, когато се шегуват.

— Както и да е. Нямам намерение да ви чета това писмо. — Взираше се, за да прочете цифрите и след това набра номера. Свърза се след секунди. Извини се, че звъни толкова късно, след това обясни, че било изникнало нещо и се налагало Мати да остане още един ден и точка. Каза всичко така, сякаш знаеше, че няма да задават нови въпроси. Ако аз се бях обадила, щях да започна с дълго и предълго обяснение защо се обаждам в четири сутринта, щях да съм го мислила месеци преди това, а те щяха да прозрат лъжата, аз щях да си призная и накрая щеше да се наложи на следващия ден да отида да прибера Мати няколко часа по-рано от уреченото време.

— Така — заяви Джейджей. — Значи с Морийн всичко е наред. Оставаш само ти, Мартин. Искаш ли да дойдеш с нас?