Дългият път надолу

Затова продължих да обяснявам, че не съм го казала така и че едно обяснение би ме спряло. Не бях казала, че това е причината да се кача тук, нали? Можехме да го закопчаем с белезници за парапета и така щяхме да го спрем. Само че той не се беше качил, защото не е имало кой да му щракне белезниците, нали така?

Тези думи го накараха да млъкне. Останах доволна.

Джейджей беше по-мил. Той разбираше, че искам да открия Час, затова си казах, че съм много тъпа и ми се прииска да не бях толкова гадна, защото той просто ми съчувстваше, а пък моментът си беше кофти работа. Само че той не обърна внимание на всички гадости, дето ги бях изтресла и ме попита къде е Час, а аз му казах, че не знам, че сигурно е хукнал на някое парти Господ знае къде. И така той ме попита защо не съм отишла да го потърся, вместо да върша дивотии тук горе, та трябваше да му обясня, че вече нямам сили, не ми е останала надежда и щом го признах, разбрах, че това е самата истина.

Не ви познавам. Единственото, което знам за вас, е, че четете всичко това. Представа нямам дали сте щастливи или не; дали сте млади или стари. Май се надявам да сте млади и нещастни. Ако сте стари и щастливи, представям си как се усмихвате, докато ги приказвам тези неща. Той ми разби сърцето. Помните човека, който ви е разбил сърцето, и ще си кажете, а, да, знам какво е. Само че самодоволните дъртофели няма дори да си го помислят. Може да си спомните, че сте имали някакво приятно чувство на тъга. Може да си спомните, че сте слушали музика или сте похапвали шоколад в стаята си, или сте се разхождали сами по Имбанкмънт7, загърнати в дебело палто, самотни, но храбри. А помните ли, че след всяка хапка храна сте имали чувството, че откъсвате парче от себе си? Помните ли, че вкусът на червеното вино е бил като на взето от кенефа? Помните ли, че всяка нощ сте сънували как сте заедно, как той ви е говорил нежно и ви е докосвал, а на сутринта, когато се събудите, ви чака познатата чернилка? Помните ли как сте изписали инициалите му на ръката си с кухненския нож? Спомняте ли си колко близо сте стояли до релсите на влака в метрото? Не помните ли? Ами чупката тогава, мътните ви взели. Наврете си самодоволната усмивка в провисналите дърти задници.