Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Ще ти осигуря постоянен пост в двореца – каза Иневера. – За да можеш да надзираваш отблизо всяка сделка, която може да напълни алчните ти джобове.
– Така е по-добре – рече Абан, – но аз и без това имам шпиони в двора на Избавителя. Повече, отколкото бихте могли да изтребите.
– Не бъди толкова сигурен – отвърна Иневера. – Добре тогава. Ще ти предложа нещо, което дори ти не би могъл да откажеш.
– Нима? – Тази мисъл като че ли развесели Абан. – На пазара подобни думи ще бъдат приети като заплаха, но според мен сама ще разберете, че не се плаша толкова лесно.
– Никакви заплахи – каза Иневера и се усмихна. – Поне не с насилие. Приеми ги просто като предупреждение, в случай че нарушиш договора ни.
Абан се ухили.
– Целият съм слух. И кое според дамаджата е онова, за което копнее сърцето ми?
– Кракът ти – отвърна Иневера.
– А? – сепна се Абан.
– Мога да ти изцеря крака – рече тя. – Още сега, ако поискаш. Това е нещо съвсем просто. После можеш да хвърлиш патерицата си в огъня и да си тръгнеш с два здрави крака. – Иневера му намигна. – Макар че, доколкото познавам хитрия Абан, ти ще излезеш от тук с накуцване, както си влязъл, и ще държиш всички в неведение поне докато не откриеш някаква полза от това.
По лицето на кхафита премина сянка на съмнение.
– Щом е толкова просто, защо дама’тингите не ме излекуваха още когато се счупи? Защо лишиха Каджи от един воин, като ме оставиха сакат?
– Защото лечителството отнема най-много сила от хора – отвърна Иневера. – По онова време нямахме защитени оръжия, които да ни осигуряват неограничени доставки от кости на алагаи, за да захранваме заклинанията ни. Дори сега процесът по обработката им е изключително труден. – Тя очерта с пръст ръба на чашата си. – Преди години хвърлихме заровете за теб, за да разберем дали си струваш цената. Знаеш ли какво ни казаха те?
Абан въздъхна.
– Че не съм воин и вложението няма да се изплати.
Иневера кимна.
Абан поклати глава, разочарован, но не и изненадан.
– Наистина сте открили нещо, на което трудно ще откажа. Не отричам, че сърцето ми отдавна копнее за това.
– Значи, приемаш? – попита Иневера.
Абан си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да отговори, но вместо това го задържа в гърдите си. Миг по-късно го издиша, като тялото му видимо се спихна.
– Баща ми обичаше да казва: „Не обичай нищо толкова силно, че да не можеш да се откажеш от него на масата за преговори“. Знам достатъчно древни легенди, за да съм наясно, че магията винаги има цена и че тази цена е дори по-висока, отколкото изглежда. Двайсет и пет години използвам патерицата. Тя е част от мен. Благодаря ви за предложението, но се боя, че трябва да ви откажа.
Восъчна бледност покри лицето на Иневера и тя не виждаше причина да я прикрива.
– Не изпитвай търпението ми, кхафите. Ако има нещо, което да искаш, го кажи.
Триумфиращата усмивка на лицето на Абан показа ясно, че това бе моментът, който бе очаквал.
– Само няколко дребни неща, дамаджа.
Иневера се подсмихна.
– Вече знам, че нищо, което е свързано с теб, не може да е дребно.
Абан леко наклони глава.
– Казвате го така, сякаш означава всичко. Първо, защитата, която ми предлагате, трябва да обхване и агентите ми.
Иневера кимна.
– Разбира се. Стига да не работят против интересите ми и да не бъдат заловени, че нарушават законите на Еверам.
– Това трябва да включва и защита от вас – продължи Абан.
– Трябва да те защитавам от самата мен? – попита Иневера.
– Ако ще работим заедно – дамаджата забеляза, че той не каза, че ще работи за нея, – тогава трябва да ми позволите да говоря откровено, без да се страхувам за живота си. Дори да става дума за неща, които не искате да чувате. Особено тогава.
Тя ще ти каже истини, които няма да искаш да чуваш, бяха предсказали веднъж заровете за майката на Иневера. Такива съветници бяха полезни. Всъщност от останалите нямаше никаква полза.
– Съгласна – рече тя, – но реша ли да действам противно на съветите ти, ти ще подкрепиш решението ми, каквото и да е то.
– Дамаджата е мъдра – отвърна Абан. – Вярвам, че няма да действа неразумно, след като съм ѝ дал отчет за разходите.
– Това ли е всичко? – попита Иневера, макар да знаеше, че не е.
Абан отново се подсмихна и пак напълни чашите им. Извади една манерка от вътрешния джоб на жилетката си и добави малко коузи към чая. Иневера знаеше, че това е тест, защото питието беше забранено от Евджаха. Затова не му обърна внимание. Тя мразеше коузито, смяташе, че то превръща мъжете в слабаци и глупаци, но хиляди нейни поданици носеха тайно мънички шишета под робите си.