История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Голямо и решаващо преимущество за Нимиц са средствата за събиране и получаване на информация. 3-те самолетоносача с общо 233 самолета се на-мират далеч на север от Мидуей, за да могат да бъдат забелязани от японските разузнавателни самолети. Същевременно те могат да разчитат на сведения за придвижването на японските сили — получават ги от хидропланните „Каталина“ с далечен обсег на полета, които са на база в Мидуей. Така американската група самолетоносачи се надява да удари японците във фланг. На 3 юни, един ден след като самолетоносачите излизат на позиция, въздушното разузнаване забелязва бавно движещите се японски транспортни кораби на 1000 км западно от Мидуей. Благодарение на интервалите в полетите на японските разузнавателни самолети американските самолетоносачи успяват незабелязано да се приближат от североизток. Те са улеснени и от убеждението на Ямамото и Нагумо, че американският Тихоокеански флот още не е излязъл в открито море.
Рано сутринта на 4 юни Нагумо предприема атака със 108 самолета срещу Мидуей, като в това време друга група с приблизително същия брой самолети има готовност да атакува всеки появил се кораб. Първата вълна нанася значителни щети на съоръженията на Мидуей, без да понесе големи загуби, но докладва на Нагумо, че се налага повторно нападение. Тъй като само-летоносачите му са били бомбардирани от самолети, базирани на острова, той решава, че е нужно да бъдат неутрализирани намиращите се там летища. За целта нарежда самолетите от втората вълна да бъдат заредени с бомби вместо с торпеда, тъй като все още няма признаци за приближаване на американските самолетоносачи.
Малко след това е съобщено за група американски кораби на около 300 км, въпреки че първоначално те са били взети само за крайцери и разрушители. Обаче в 8,20 часа пристигат по-точни сведения, според които в групата има и самолетоносач. Това поставя Нагумо в твърде затруднено положение, тъй като повечето от бомбардировачите му торпедоносци сега са въоръжени с бомби, а изтребителите му са на патрулиращи мисии. Освен това той трябва да приеме на самолетоносачите и самолетите, които се връщат от първото нападение срещу Мидуей.
След като получава новината, Нагумо сменя курса на североизток и успява да избегне първата вълна пикиращи бомбардировачи, които са изпратени срещу него от американските самолетоносачи. Когато между 9,30 и 10,24 часа три последователни вълни бомбардировачи торпедоносци, които са сравнително по-бавни, атакуват японските самолетоносачи, 35 от общо 41 са свалени от японските изтребители и от зенитните оръдия. В този момент японците започват да мислят, че са спечелили битката.
Две минути по-късно 37 американски пикиращи бомбардировача от „Ен-търпрайз“ (водени от капитан втори ранг Кларънс У. Маклъски) се спускат отоколо 6000 м височина толкова неочаквано, че не срещат никаква съпротива. Японските изтребители тъкмо са свалили третата вълна бомбардировачи тор-педоносци и не могат да наберат нужната височина, за да ги контраатакуват. Флагманският кораб на адмирал Нагумо — самолетоносачът „Акаги“, е ударен от бомби, които заварват самолетите му точно когато сменят въоръжението си, и много от торпедата експлодират, което принуждава екипажа да го напусне. Самолетоносачът „Кага“ е ударен от бомби, които разрушават мостика му и предизвикват пожар от кърмата до носа. До вечерта той потъва. Самолетоносачът „Сорю“ е ударен от три половинтонни бомби, хвърлени от пикиращите бомбардировачи на „Йорктаун“, и след 20 минути японският са-молетоносач е изоставен.
Единственият все още незасегнат самолетоносач — „Хирю“, отвръща с удар срещу „Йорктаун“ и следобед му нанася толкова тежки поражения, а манев-реността на кораба е толкова отслабена от набързо извършения ремонт, че се налага екипажът му да го напусне. Късно следобед обаче 24 пикиращи бом-бардировача, между които и 10 от „Йорктаун“, засичат „Хирю“ и му нанасят толкова тежки повреди, че в ранните часове на 5 юни екипажът го напуска и в 9,00 часа той потъва.
В тази битка на 4 юни най-неочаквано настъпва бързият обрат на късмета, известен в историята на морските сражения. Тя показва в каква голяма степен мгат да бъдат „превратни“ битките, които се водят със самолети, излитащи от самолетоносачи на голямо разстояние едни от други.