Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун беше излязла на улицата, веднага щом започна да се сформира групата на Летните жени около един старейшина от рода Гудвенчър, който носеше в себе си кръвта на последното потекло на Лятна кралица. На жените от тази фамилия беше забранено да стават кралици, но в замяна на това те заемаха почетната длъжност да следят за точното изпълнение на ритуала. Старейшината измъкна една цветна лента, за да я върже на челото на Муун… лента, която щеше да определи нейното място на старта. Лентата беше зелена, морска: цветът, който я нареди отпред, пред кафявото на земята и синьото на небето. Тя върза лентата на челото си. Разбира се, че трябваше да бъде зелено… как би могло да не бъде? Но едно напрежение, породено от несигурност, я обзе. Тя се промъкна в началото на оформящата се маса от състезатели и се опита да се отърси от него.

Огледа се, като се стараеше да пази равновесие сред блъскащата се тълпа от цветни ленти и нетърпеливи Летни хора. Повечето жени, които бяха дошли на Фестивала и възнамеряваха да се надбягват в избора за Лятна кралица, бяха облечени в празнични дрехи в традиционен стил: мека вълнена риза и панталони, боядисани в морско-зелено, в чест на богинята. А Муун беше в номадската туника, която си бе взела обратно от Персийпион: единствената дреха, която притежаваше. Беше покрила косите си с шал, за да скрие приликата си с кралицата. Някои от Летните жени бяха оспорили правото й да се надбягва, защото не носеше никакъв тотем, който да доказва, че е Лятна жена. Но тя им показа шията си и те отстъпиха.

Никъде наоколо не видя друга сибила. Нима беше единствената, която желаеше да се състезава? Наистина ли амбицията на кралица течеше в кръвта й и я караше да желае и тя да стане кралица? Не, аз не съм я молила за това! Промяна трябва да има; аз съм само инструмент. Тя стисна юмруци и повтори обета. Ако никоя друга сибила не участва в това състезание, причината може би е в това, че никоя друга не знае истината.

Никоя от тях не знае.

Тя продължаваше да стиска юмруци, докато пружините на напрежението вътре в нея се навиха и я изтласкаха напред, там, откъдето се виждаше само лентата, която маркираше старта. Старейшината от рода Гудвенчър викаше за тишина, за да може да обясни правилата. Не беше задължително да бъде първа в състезанието, достатъчно беше да е измежду свещените тридесет и три първи.