Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Ваше величество, не може да предполагате…
— Не предполагам, а предлагам. И единственото, което предлагам, е разумна предпазливост. Тъй като познавам великолепните умения на технологическите специалисти и кибернетичните гении на Ханзата, съм убеден, че те могат да разглобят и анализират всеки кликиски модул, преди да бъде инсталиран в нашите нови бойни компита. Дотогава, мисля, че е най-добре да преосмислим всичко.
— Ваше величество, имаме важни квоти, постановени от ЗВС. Това, което искате, ще отнеме твърде много време и значително количество…
— Но съм убеден, че напълно си заслужава — прекъсна го кралят и повиши глас: — За доброто на Кралството с настоящата си визита преустановявам дейността на този производствен комплекс, докато не получа удовлетворителни доказателства, че напълно разбираме технологията, която сме възприели. Продължете да произвеждате компоненти и да подготвяте бойни компита, ако е наложително, но престанете да ги активирате, докато не получим отговор на тези важни проблеми.
Работниците се заоглеждаха смутено, но те също бяха чули колебанията на краля и на свой ред изпитваха съмнения.
Едва сега един от официалните представители на Ханзата пристъпи напред.
— Ваше величество, боя се, че това е невъзможно.
Питър изгледа сановника, сякаш вижда насекомо, на което се бе научил от Базил.
— Моля? Кой бяхте вие?
— Пелидор, ваше величество. Франц Пелидор, специална свръзка на председателя Венцеслас. Съжалявам, но не можете да забавяте производството. Това е автономна фабрика.
Питър запази добронамерения си тон, макар всички да забелязаха непоколебимата му решителност.
— Господин Пелидор, дадох израз на основателната си загриженост. Безопасността на Ханзата е моя първостепенна отговорност.
Кралската охрана поглеждаше ту Питър, ту бизнесмена и не знаеше как да постъпи.
— Въпреки това, ваше величество — не отстъпваше Пелидор, — подобни решения следва да се вземат по съответната процедура. След допълнителни анализи и проверки ще решим този проблем.
— Надявам се — отвърна Питър. — Но междувременно нито едно бойно компи няма да бъде активирано. Това е кралска заповед.
— Ваше величество, нямате право.
Този път Питър не скри гнева си и посочи с широк жест работниците.
— Има ли някой измежду вас, който да допуска, че някакъв — какъв ви беше чинът? — специален свързочник на председателя би могъл да нарежда на краля?
И се изсмя, за да подчертае абсурдността на подобно допускане. Много от работниците също се разсмяха. Чиновниците се заозъртаха притеснено и отстъпиха назад.
Питър се обърна към работната смяна.
— Всички в тази фабрика се трудят усилено и имат право на заслужена гордост от постигнатото. Никой от вас не би се противопоставил на облекчен работен режим през следващите няколко седмици. Разбира се, през това време ще получавате пълно възнаграждение.
Работниците се разкрещяха от въодушевление, а безизразното лице на Пелидор сякаш щеше да се пръсне. Най-накрая Питър се сети, че го познава отдавна. Пелидор беше участник в оперативната група, която го бе отвлякла — тогава все още младия Реймънд Агуера — от опожарения му жилищен квартал. В изкуствено сините очи на Питър проблеснаха гневни искри, но той се овладя.
Господин Пелидор промълви едва-едва, за да го чуе само той:
— Прекрачваш всякакви граници, Питър.
— Нима? — повдигна насмешливо вежди Питър. — Попитай, когото си искаш наоколо — не съм ли аз кралят?
112.
Базил Венцеслас
Председателят бе много недоволен от Питър. Крайно недоволен.
Необмислените и дори глупави постъпки на краля принудиха Базил да прекрати спешните си разговори и да напусне светкавично лунната база на ЗВС. Надяваше се, че не е станало прекалено късно, за да предприеме наложителните контролни мерки.
Питър беше забъркал абсолютна каша, и то не за първи път.
— Нещо трябва да се направи, Пелидор. — Председателят беснееше. Беше прегледал последните доклади и сега крачеше нервно из кабинета си в главната квартира на Ханзата. — Може би нещо решително.
Базил отдавна знаеше, че интелигентният млад крал не е лесно манипулируем глупак като Фредерик, а от това за съжаление възникваха проблеми. Питър чудесно осъзнаваше какво прави и не бе възможно да не си дава сметка за последиците.
Оставаше висящ въпросът дали щеше най-после да се поучи от грешките си… или щяха да са необходими други мерки.
— Дадох му изрично нареждане да стои настрана от фабриките за компита. Предупредих го по недвусмислен начин! Това, че си пъха носа, където не му е работа, ни пречи повече, отколкото би могъл да си представи.