Прашинка в Божието око

— По-трудно е да развалиш сделката, отколкото да се погрижиш да не бъде сключена. Виж, ако сламкарите са точно такива, за каквито ги смята Хорват, миролюбиви, готови да ни продават или подаряват нови технологии, без амбиции за жизнено пространство — а откъде би могъл да знае това, по дяволите? — ако не представляват военна опасност и никога не се съюзят с отцепниците…

Адмирал Кранстън гърлено изръмжа.

— Даже да са точно такива, пак ще има проблеми. Техниката им ще плъзне из цялата Империя. Не можем просто да го допуснем, без да разработим планове за преустройство на икономиката.

— Преди по-малко от час — сухо рече Мерил — тук беше председателят на Имперската федерация на труда. Иска да задържим сламкарите, докато хората му проучат проблемите с безработицата. Не били против новите технологии, но настоява да сме предпазливи. Не мога да го виня.

— И Асоциацията на имперските търговци вече не е единна — прибави Род. — Снощи у лейди Малкълм двама търговци ми казаха, че изпитвали съмнения относно сламкарите. — Той докосна реверите на яркото си сако. Цивилните дрехи му стояха по-добре и трябваше да са му по-удобни от униформата, ала, кой знае защо, не се чувстваше спокойно в тях. — По дяволите, не зная какво да кажа! Бях толкова зает с безсмислени речи, дискусии и тези проклети приеми, че нямах възможност да помисля по въпроса.

— Разбира се, разбира се — успокои го Мерил. — И въпреки това, милорд, заповедта на негово величество е ясна. Трябва да получа съвет от вашата комисия. И все още очаквам този съвет. Лейди Сандра…

— Сали, моля ви. — Тя не харесваше кръщелното си име, макар че никой не знаеше причината.

— Лейди Сали поне ни предложи нещо. Сенаторе, вие с Блейн само се оплаквате, че не разполагате с достатъчно информация!

— А и въпросът с моя флот — вметна Армстронг. — Трябва да зная дали корабите на Кранстън могат да продължат да преследват отцепниците, или трябва да чакат в готовност в края на сектора. Ако знамето ни не се развее в далечните провинции, ще избухнат още бунтове!

— Със същите искания ли? — попита Род.

— Да. Искат собствени кораби. И повече влияние върху имперската политика, но главно кораби. Това е достатъчно, за да ме побърка! Те сами уреждат вътрешните си въпроси. Не плащат повече данъци от нас. Когато се появят отцепници, викат флота и ние пристигаме. Но това не са ваши проблеми, милорд. Ако наистина се нуждаем от кораби, за да защитим човечеството от извънземни чудовища, аз ще ви ги осигуря, даже да се наложи сам да работя в доковете на Макферсън.

— Може би за нас ще е от полза, ако сламкарите са враждебно настроени — замислено рече Мерил. — Действителната заплаха за Империята ще сплоти провинциите… Чудя се дали не бихме могли да подхвърлим тази версия на бароните.

— Ваше височество! — възрази Сали.

— Просто ми хрумна, милейди, просто ми хрумна.

— Да ги смаем с показност — изсумтя Фаулър. Всички се обърнаха към него. — Очевидно е. Нека журналистите се развихрят. Когато пристигне „Ленин“, ще организираме невиждано представление. Пищно посрещане на сламкарите. С всички почести. Церемонии, паради, обиколки. Дискусии с хората от външното министерство. Никой не може да възрази, ако обществените прояви на извънземните са официални и външното министерство монополизира останалото им време. А ние ще продължаваме да работим. Ваше височество, ще ви дадем съвет веднага щом можем, но Леони… негово величество не ме е пратил тук, за да правя прибързани заключения. Докато не науча повече, просто ще трябва да чакаме.