История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
По брой на загубените самолети американците са малко по-добре, тъй като губят 74 самолета срещу повече от 80 японски, а в жива сила загубите им са само 543 души срещу повече от 1000 японци. Те обаче се лишават от един тежък самолетоносач, а японците губят само един лек. По-важното е, че аме-риканците успяват да попречат на противника да осъществи стратегическата си цел — превземането на Порт Морсби в Нова Гвинея. Поради по-големите си технически възможности те успяват да поправят „Йорктаун“ навреме за следващата фаза на конфликта в Тихия океан, докато двата японски самоле-тоносача, участвали в битката в Коралово море, не са готови за второто, по-решително сражение.
Битката в Коралово море е първата в историята, когато двата флота така и не могат да се видят, тъй като границата на обхвата на оръдията на линейните кораби от около 30 км е увеличена на 160 и повече километри. Скорошното продължение на битката е още по-внушително.
Битката за Мидуей
Със заповедта си от 5 май японският Генерален щаб вече е определил сцената за следващото сражение. Планът, изготвен от обединения щаб на флота, е изключително изчерпателен и сложен, но му липсва гъвкавост. В операцията е използван почти целият флот, или общо 200 кораба, между които 8 само-летоносача, 11 линейни, 22 крайцера, 65 разрушителя и 21 подводници. Под-помагат ги над 600 самолета. Адмирал Нимиц може да събере само 76 кораба, като една трета от тях, принадлежаща към Северното тихоокеанско съе-динение, така и не взема участие в битката.
За операцията срещу остров Мидуей японците ангажират: 1) група под-водници, които патрулират в три кордона и имат за задача да пречат на аме-риканските контрадействия; 2) ударна сила под командването на адмирал Кондо, състояща се от 12 транспортни кораба с 5000 войници, които се охра-няват отблизо от 4 тежки крайцера и по-далеч — от друга група, състояща се от 2 линейни кораба, един лек крайцер и още 4 тежки крайцера: 3) основна група самолетоносачи под командването на адмирал Нагумо, състояща се от 4 тежки самолетоносача с повече от 250 самолета, които се ескортират от 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера и охраняващи ги разрушители; 4) главно ядро на флота под командването на адмирал Ямамото, състоящо се от 3 ли-нейни кораба с охраняващи ги разрушители и един лек самолетоносач. Един от линейните кораби е наскоро построеният гигант „Ямато“ с водоизместимост над 70 000 т и девет 460-милиметрови оръдия. За алеутската операция японците отделят: 1) една щурмова сила от 3 транспортни кораба с 2400 войници, ескортирани от 2 тежки крайцера; 2) група самолетоносачи от 2 леки самолетоносача; 3) охраняваща група от 4 по-стари линейни кораба.
Битката трябва да започне при Алеутските острови с въздушни нападения срещу Дъч Харбър на 3 юни, последвани от десанти на три места на 6 юни.
Междувременно на 4 юни излетелите от самолетоносачите на адмирал Нагумо самолети трябва да атакуват летището на Мидуей, а на следващия ден трябва да бъде завладян атолът Куре (на 10 км на запад), за да бъде превърнат и самолетна база. На 6 юни крайцерите трябва да бомбардират Мидуей, а войниците да слязат на брега, прикривани от огъня на линейните кораби на адмирал Кондо.
Японците очакват, че в района на Мидуей могат да се появят американски кораби едва след десанта, и се надяват американският Тихоокеански флот да се насочи бързо на север веднага след новината за първоначалните въздушни нападения на Алеутските острови. Това би им дало възможност да го вкарат в капан между техните две групи самолетоносачи. Обаче в преследването на стратегическаката цел за унищожаване на американските самолетоносачи япон-ците са пришпорени от собствените си тактически решения. Поради благо-приятното положение на луната в началото на юни Ямамото не иска да чака, докато бъдат отстранени повредите на самолетоносача „Дзуйкаку“, нанесени му в Коралово море, което би подсилило другите самолетоносачи. От 8-те налични самолетоносача 2 са изпратени към Алеутските острови, а още 2 придружават групите с линейните кораби. Същевременно придвижването на флота с забавено от по-бавно движещите се транспортни кораби. Освен това е трудно да се разбере какъв е смисълът на отвличащото вниманието нападение на Алеутските острови, ако главната цел на японците е унищожаването на американските самолетоносачи, а не толкова превземането на остров Мидуей.
Най-лошото е, че като се ангажират с превземането на точно определена цел в точно определено време, японците губят стратегическата си гъвкавост.
За американската страна най-големите опасения на адмирал Нимиц идват от превъзходството на японските сили. След катастрофата при Пърл Харбър той е останал без линейни кораби, а след битката в Коралово море годни за действие са само двата самолетоносача „Ентърпрайз“ и „Хорнет“. Благодарение на невероятни усилия те стават три с ремонта на „Йорктаун“, извършен за два дни вместо за предвидените деветдесет.