Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тя стана, прекоси вдървено стаята и отиде до радиотелефона. Набра кода, като проклинаше тихо непреодолимото си вълнение, докато чакаше връзка.

— Ало? Тук е плантацията на Енгенит. — За първи път, откакто си спомняше, гласът беше абсолютно ясен. Беше женски глас. Джеруша почувства, че гласът й стана хладен.

— Обажда се командир Палу Тийон. Искам да говоря с Енгенит.

— Съжалявам, командир, той замина.

— Заминал? Къде е заминал? — По дяволите, не може сега да се занимава с контрабанда!

— Не каза, командир. — Гласът на жената беше повече объркан, отколкото заговорнически. — Напоследък имаше много работа… тук всички се приготвяхме за Промяната. Замина с лодката си преди няколко дни. На никого не каза защо.

— Разбирам. — Джеруша бавно въздъхна.

— Нещо да му предам?

— Да. Три неща: Муун е спасена, Еъриенрод ще си плати. И му предайте… предайте му, че му казвам довиждане.

Жената грижливо повтори съобщението.

— Ще му предам. Приятно пътуване и на вас, командир.

Джеруша погледна надолу, радостна, че жената не можеше да види лицето й.

— Благодаря. Щастие на всички. — Тя изключи говорителя и се отдалечи. Видя раковината на олтарната маса до вратата да стои там, където винаги е била с нейните счупени шипове, мълчаливо свидетелство на онова, което е било и което вече няма да бъде. Така е по-добре… по-добре, че си е отишъл. Но очите й горяха и бяха препълнени със сълзи.

Джеруша отново се върна с усилие към радиотелефона. Гъндалийну… дали пак да не му се обади? Вече два пъти се беше обаждала в градския здравен център и бяха й казвали все едно и също: „Намира се в делириум, не можете да говорите с него. И лекарите не можеха да си обяснят как се е държал на крака в състоянието, в което се е намирал, но не вярваха, че ще умре. Тя се намръщи и опря гръб на стената. Е, може би когато се върне от срещата с Главния съдия… да, тогава тя ще може да му каже всичко. А дотогава по-добре да се върне отново в участъка, преди да стане време за срещата.“

Тя извади от джоба си кутия йеста и отиде в банята да се измие и преоблече. Муун спеше неспокойно, изтощението я бе освободило от страховете й. Джеруша все още не можеше да повярва, че Първия секретар на Съвета на Хийгемъни се е съгласил да помогне на Спаркс, дори Спаркс да е негов син. Въпреки това той с охота се е срещнал с Муун и си е отишъл с обещание да опита.

За нея бе необяснимо също как Муун бе накарала този сакат кареумовски барман от „Персийпион“ да се съгласи да заеме мястото на Спаркс. О-о, богове, та момичето е само от два дена в града! Ако тя наистина вярва, че личният магнетизъм на Муун е достатъчен да накара мъжете да умрат за нея, по-добре здраво да заключи това дете… Но в разговора между момичето и бармана имаше някои настроения, които й подсказваха, че Хеън изхожда повече от лични съображения, отколкото от желание да помогне на Муун. Един поглед върху краката му й даде сериозно основание за това. Не беше задавала никакви въпроси от страх, да не получи отговор, който не би могла да разбере.