Кралят на зимата

Хелед от Елмет, майката на Пердел, беше висока жена с широка челюст и светли очи. Тя ни поздрави като заповяда на една от слугините да ни налее медовина, след това ни запозна с две от лелите си — Тонуин и Елсел, които ни гледаха с неприязън. Ние очевидно бяхме прекъснали някакъв приятен за тях разговор, защото погледите им направо ни подканваха да си вървим, но Хелед беше по-любезна.

— Познавате ли принцеса Сийнуин? — попита ни тя.

Галахад й се поклони и клекна до Пердел. Той много обичаше деца, а и децата го приемаха с доверие от пръв поглед. Само след миг двамата принцове играеха с парчетата ябълка, които бяха се бяха превърнали в лисици и бягаха към леговището си (устата на Пердел), подплашени от хрътки (пръстите на Галахад). Ябълката изчезна за нула време.

— Защо аз не се сетих за това? — зачуди се Сийнуин.

— Защото не сте гледана от майката на Галахад, лейди — казах аз. — Тя очевидно все така го е хранила, тъй като до ден днешен той не може да яде, ако някой не надува ловджийски рог до ухото му.

Сийнуин се засмя, след това забеляза брошката, която носех. Изчерви се и за момент аз помислих, че съм направил непоправима грешка. Но после тя се усмихна.

— Трябваше да си спомня за вас, лорд Дерфел?

— Не, милейди. Тогава бях много млад.

— И сте запазили тази брошка? — попита тя, очевидно удивена, че някой може толкова да цени нещо, подарено от нея.

— Пазих я, милейди, дори когато загубих всичко друго.

Принцеса Хелед ни прекъсна, за да попита по каква работа бяхме дошли в Каер Сус. Бях сигурен, че тя вече знаеше, но принцесите винаги се правеха, че не знаят какво става на съветите на техните мъже. Отговорих, че сме дошли да разберем дали войната между нашите кралства е неизбежна.

— И неизбежна ли е? — попита принцесата с разбираема тревога, защото на следващата сутрин нейният съпруг щеше да тръгне на юг срещу врага.

— За съжаление, милейди, изглежда неизбежна — отвърнах аз.

— За всичко е виновен Артър — каза убедено Хелед и лелите й енергично закимаха с глави.

— Мисля, че Артър би се съгласил с вас, милейди — казах аз, — и съжалява за това.

— Тогава защо ще воюва срещу нас? — поиска да разбере Хелед.

— Защото се е заклел да запази трона за Мордред, милейди.

— Моят тъст никога не би лишил наследника на Утър от неговия трон — каза Хелед разгорещено.

— Лорд Дерфел едва не изгуби главата си докато разговаряше по тези въпроси сутринта — каза Сийнуин дяволито.

— Лорд Дерфел — намеси се Галахад като вдигна поглед от последния лов на лисици — запази главата си, защото е любимец на своите Богове.

— Но не и на вашия Бог, лорд принц, така ли? — попита остро Хелед.