Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Какво ви доведе тук, господарю? — попита Галахад.
— Трябваше да говоря с Иорует — отговори Мерлин, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че бе събрал всичките си вещи. — Той може и да е досаден идиот, но наистина знае някои работи, които аз временно съм забравил. Оказа се, че знае за Пръстена на Елюнед. Той беше някъде тук — измърмори Мерлин и зарови из джобовете, пришити към хастара на дрехата му. — Е, тука беше — каза той нехайно, но на мен ми се стори, че това безразличие беше само преструвка.
— Какъв е този Пръстен на Елюнед? — попита Галахад.
Мерлин смърщи вежди пред невежеството на моя приятел, после реши да не се занимава с това, а просто да обясни.
— Пръстенът на Елюнед — заяви той тържествено — е едно от Тринадесетте съкровища на Британия. Ние винаги сме знаели за Съкровищата, разбира се (поне тези от нас, които вярват в истинските Богове — вметна той и многозначително погледна към Галахад), но никой от нас не беше сигурен в същността на тяхната реална мощ.
— И сега вие научихте това от ръкописа, така ли? — попитах аз.
Мерлин хищно се усмихна. Бялата му коса беше вързана на тила с черна панделка, а брадата му беше сплетена на стегнати плитчици.
— Ръкописът — каза той — потвърди всичко, което знаех или предполагах, дори съдържа едно-две нови неща. А, ето го — каза той. През цялото време беше ровил из джобовете си за Пръстена и най-накрая успя да го намери. На мен този пръстен ми приличаше на най-обикновен воински пръстен, направен от желязо, но Мерлин го държеше върху дланта си така, като че ли това беше най-ценното бижу в Британия.
— Пръстенът на Елюнед — каза Мерлин — е изкован в Отвъдния свят в началото на всички времена. Парче метал наистина, нищо особено. — Той го хвърли към мен и аз го улових във въздуха. — Пръстенът, сам за себе си, няма никаква сила — каза Мерлин. Нито едно от съкровищата само за себе си няма мощ. Мантията-невидимка няма да те направи невидим, Рогът на Бран Галед не издава по-добър звук от който и да е друг ловджийски рог. Между другото, Дерфел, ти доведе ли Нимю?
— Да.
— Браво. Така си и знаех. Интересно място е Островът на мъртвите, не мислиш ли? Ходя там, когато имам нужда от стимулираща компания. Докъде бях стигнал? А, да, Съкровищата. Боклуци без никаква стойност, наистина. Не бихте дали Палтото на Падарн и на просяк, ако, разбира се, имате добро сърце, но въпреки това то е едно от Съкровищата.
— Тогава каква полза от тях? — попита Галахад. Той беше взел Пръстена от мен и сега го подаде на друида.
— Те направляват Боговете, разбира се — сопна се Мерлин, сякаш отговорът беше повече от ясен. — Сами за себе си тези неща са пълна безвкусица, но ако ги събереш на едно място, можеш да накараш Боговете да заподскачат като жаби. Е, разбира се, не е достатъчно само да събереш Съкровищата на едно място — добави той бързо, — необходими са още един-два ритуала. И кой знае дали и тогава ще стане нещо? Никой не е опитвал досега, доколкото знам. Нимю добре ли е? — попита ме той.
— Вече да.
— Възмущение ли дочувам в гласа ти? Ти си мислиш, че трябваше аз да отида за Нимю, нали? Скъпи мой Дерфел, аз съм достатъчно зает и без да търча из цяла Британия да търся Нимю! Ако тя не може да се справи с Острова на мъртвите, какво полза от нея?
— Можеше да умре там — обвиних го аз, спомняйки си за талъсъмите и канибалите на Острова.
— Разбира се, че можеше! Какъв е смисълът от изпитанията, ако не са опасни? Ти наистина разсъждаваш по детски, Дерфел — поклати глава Мерлин със съжаление и напъха Пръстена върху един от дългите си костеливи пръсти. След това тържествено се вторачи в нас и всеки от нас със страхопочитание зачака да стане нещо свръхестествено, но след няколко зловещи секунди Мерлин просто ни се изсмя.
— Нали ви казах, няма нищо особено в Съкровищата.
— Колко от Съкровищата сте събрали досега? — попита Галахад.
— Няколко — отговори Мерлин уклончиво, — но дори и да имах дванадесет от всичките тринадесет, пак ще си имам неприятности, ако не намеря тринадесетото. И точно то ми липсва, Дерфел. Гърнето на Клидно Ейдин. Без Гърнето сме загубени.
— И с Гърнето пак сме загубени — казах аз мрачно.
Мерлин ме погледна като че ли се чудеше дали бих могъл да кажа нещо по-тъпо.
— Заради войната, нали? — каза той след няколко секунди. — Затова ли дойдохте тук? Да молите за мир! Какви глупаци сте вие двамата! Горфидид не иска мир. Този мъж е животно. Има ъкъл колкото вол, при това не особено умен вол. Той иска да бъде Велик крал, което означава, че иска да управлява Думнония.