Кралят на зимата

— Артър още ли няма брада? — попита Горфидид и въпросът му прозвуча като обида.

— Няма, кралю господарю — каза Галахад.

— Значи няма да мога да сплета затворническа каишка от брадата му — изръмжа Горфидид. — Тогава му кажи да отреже червената коса на курвата си, да му я сплетат и с тази готова каишка да дойде при мен.

Горфидид очевидно изпитваше удоволствие да унижава враговете си, но по лицето на принц Кунеглас личеше силно смущение от грубостта на баща му.

— Предай му това, Галахад от Беноик — продължи Горфидид — и още му кажи, че ако ми се подчини, ще оставя неговата обръсната курва на свобода, но тя трябва да напусне Британия.

— Значи принцеса Гуинивиър ще остане свободна, ако напусне Британия — каза Галахад.

— Казах „курвата“! — кресна Горфидид. — Спал съм с нея, така че знам какво говоря. Кажи това на Артър! — излая той в лицето на Галахад. — Кажи му, че тя доброволно идваше в леглото ми и не само в моето!

— Ще му кажа — излъга Галахад, за да спре грубата тирада. — А за Мордред какво да му кажа, кралю господарю?

— Като го няма Артър — каза Горфидид, — Мордред ще има нужда от друг покровител. Аз ще поема отговорността за бъдещето на Мордред. Сега върви.

Поклонихме се, качихме се на конете и тръгнахме. Не можах да се сдържа да не се обърна назад с надеждата да видя Сийнуин, но по укрепленията на Каер Сус се виждаха само мъже. Навсякъде около крепостта временните каменни постройки бяха съборени, тъй като хората се приготвяха да тръгнат към Браногениум по прекия път. Бяхме се договорили ние с Галахад да не използваме този път, а да се върнем у дома по по-дългия път през Каер Лъд, за да не шпионираме пълчищата на Горфидид.

Докато яздехме на изток, Галахад мрачно мълчеше, а аз не можех да скрия своето щастие и щом отминахме военните лагери, започнах да пея Песента на Райънън.

— Какво ти става? — попита Галахад раздразнен.

— Нищо. Нищо! Нищо! Нищо! — викнах аз радостно и забих пети в корема на коня, така че той хукна напред по зелената пътека, а аз се строполих в една коприва. — Съвсем нищо — казах отново, когато Галахад ми доведе коня. — Абсолютно нищо.

— Ти си луд, приятелю.

— Прав си — казах аз и несръчно се покатерих върху коня. Наистина бях луд, но нямах намерение да кажа на Галахад причината за моята лудост, затова известно време се опитвах да се държа нормално. И като за начало попитах: — Какво ще кажем на Артър?

— За Гуинивиър нищо — каза Галахад решително. — И без това Горфидид лъжеше. Боже Господи! Как можа да каже такива лъжи за Гуинивиър?

— Предизвикваше ни — казах аз. — Въпросът е какво да кажем на Артър за Мордред.

— Истината. Мордред не е заплашен от нищо.

— Но щом Горфидид може да лъже за Гуинивиър, защо мислиш, че не лъже за Мордред? Мерлин също не вярва на Горфидид.

— Ние не сме пратени да търсим отговора на Мерлин — каза Галахад.

— Изпратени сме да разберем истината, приятелю, а аз казвам, че истината беше казана от Мерлин.