Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Дерфел ще го каже на Артър — чу се глас от залата. Обърнах се и видях Лайгесак, подлия Лайгесак, който някога беше командващ охраната на Норуена, а сега предателят беше на служба при Гундлеус. Той сочеше към мен. — Този човек се е клел във вярност на Артър, Велики кралю. Мога да се закълна в живота си.
Залата зашумя. Чувах как някои крещяха, че съм шпионин, други искаха моята смърт. Танабурс ме зяпаше съсредоточено и се опитваше да види лицето ми под гъстата руса брада и дебелите мустаци, след това изведнъж ме позна и изпищя:
— Убийте го! Убийте го!
Охраната на Горфидид, единствените въоръжени мъже в залата, хукнаха към мен. Горфидид спря копиеносците си с вдигната ръка и остана така, докато всички в залата млъкнаха.
— Свързан ли си с клетва за вярност с поклонника на курви? — попита той със застрашителен тон.
— Дерфел е на служба при мен, Велики кралю — намеси си Галахад.
Горфидид вдигна пръст към мен.
— Той ще отговори. Свързан ли си с клетва за вярност с Артър?
Не можех да излъжа.
— Да, кралю господарю — признах аз.
Горфидид тежко слезе от платформата и почеса единствената си ръка в гърба на един от охраната, без да сваля поглед от мен.
— Знаеш ли, куче, какво направихме с последния пратеник на Артър?
— Убихте го, кралю господарю — казах аз.
— Изпратих въшливата му глава на твоя любовник на курви, ето какво направих. Хайде, побързай! — сопна се той на най-близкия войник от охраната, който се чудеше какво да сложи в протегнатата ръка на своя крал. — Меча ти, глупако! — каза Горфидид и войникът припряно извади меча си и му го подаде с дръжката напред.
— Кралю господарю — пристъпи Галахад напред, но Горфидид завъртя меча така че той мина на сантиметри от очите на Галахад.
— Внимавай какво говориш в моята зала, Галахад от Беноик — изръмжа Горфидид.
— Моля ви да пощадите живота на Дерфел — каза Галахад. — Той не е дошъл тук като шпионин, а като мирен пратеник.
— Аз не искам мир! — викна Горфидид срещу Галахад. — Мирът не ми доставя удоволствие! Искам да видя Артър да плаче както някога плака моята дъщеря. Разбираш ли? Искам да видя неговите сълзи! Искам да го видя как ми се моли, така както тя ми се молеше. Искам да го видя да пълзи, искам да го видя мъртъв, а неговата курва искам да видя в ръцете на моите хора. Никой пратеник на Артър не е добре дошъл тук и Артър знае това! И ти го знаеше! — кресна той последните думи срещу мен и обърна меча към лицето ми.
— Убий го! Убий го! — заподскача Танабурс с парцаливата си дреха и костите в косата му затракаха като сух боб в паница.
— Само го докосни, Горфидид — прозвуча нечий глас в залата, — и твоят живот става мой. Ще го заровя в купчина тор в Каер Идион и ще извикам кучетата да се изпикаят върху него. Ще дам душата ти на детските духове, които жадуват за играчки. Ще те държа в тъмнина до последния ден на света и после ще плюя върху теб до началото на следващата ера и дори тогава, кралю господарю, мъченията ти едва ще са започнали.
Усетих как напрежението ме напуска, изтичаше като вода по нанадолнище. Само един човек би се осмелил да говори така на Велик крал. Беше Мерлин. Мерлин! Мерлин, който сега бавно вървеше изправен в целия си ръст към централната част на залата, Мерлин, който мина покрай мен и с жест по-царствен от който и да е жест на Горфидид, повдигна черния си жезъл и отклони меча на краля. Мерлин, който сега тръгна към Танабурс и пошепна нещо на ухото му, от което по-низшият друид изпищя и избяга от залата.
Беше Мерлин, който можеше да променя външността си като никой друг. Той умираше да се преструва, да обърква и да заблуждава. Той можеше да бъде рязък, проклет, търпелив и високомерен, но този ден беше решил да изглежда величествен. На тъмното му лице нямаше усмивка. В дълбоките му очи нямаше дяволити пламъчета, от тях струеше такава високомерна властност, че хората край него несъзнателно паднаха на колене и дори крал Горфидид, който миг преди това беше готов да промуши гърлото ми с меча, свали дългото острие.
— За този човек ли говорите, лорд Мерлин? — попита Горфидид.
— Ти глух ли си, Горфидид? — сопна му се Мерлин. — Дерфел Кадарн ще живее. Той ще бъде твой почетен гост. Ще яде от храната ти и ще пие от виното ти. Ще спи в твоите легла и ще вземе някоя от робините ти, ако иска. Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство. — Мерлин се обърна и втренчено изгледа присъстващите в залата, предизвиквайки всеки, който би могъл да има възражения. — Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство! — повтори той и този път вдигна черния си жезъл. Човек можеше да почувства как воините затрепериха пред страшната му мощ. — Без Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик — каза Мерлин — нямаше да открия Познанието за Британия. Щях просто да умра в Беноик, а вие всички щяхте да бъдете обречени да робувате под управлението на саксите. — Мерлин се обърна отново към Горфидид. — Те имат нужда от храна. И престани да ме зяпаш, Дерфел — добави той без дори да ме погледне.