Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Негърът не се съмнява в това, милостива господарке — отговори Горо, усмихващ се.
— Защо мислиш така? — запита владетелката.
Горо се приближи близо до нея.
— Пристигнали са много чужденци във Венеция — каза той, — много чужденци!
— Носиш ли ми някое известие? — каза дожесата, заинтересувана от думите на негъра.
— Нека Нейно Величество първо отговори на един въпрос на негъра — каза той. — В летния палат Негово Величество дожът срещнал ли е някоя пречка по пътя.
— Не зная. Не можах нищо да узная — отговори дожесата.
— Трябва да се е случило нещо на дожа.
— Знаеш ли това, което се е случило? — попита дожесата с любопитство.
— Горо не знае нищо, Величество — отговори негърът.
— Достатъчно! — каза дожесата. — Ти ми говориш сигурно за възможността…
Очите на Горо внезапно блеснаха с жив пламък.
— Какво означава тази внезапна промяна? — попита Катерина, изненадана и разгневена едновременно…
— Доверие, доверие… — каза негърът.
— Нали дадох клетва пред светия кръст? — отговори дожесата.
— Какво ще се случи на тоя, който наруши… подобна клетва, Величество? — запита негърът. После продължи: — Горо е само един беден езичник. Той не познава какъв е моралът на християните, но вярва, че едно клетвено обещание трябва да бъде удържано. Нека Нейно Величество не се сърди. Горо няма желание да я обиди. Нека тя обясни на негъра какво ще се случи на тоя, който наруши своята клетва!
— Той ще претърпи двойно наказание — отговори дожесата, — и на земята, и на небето!
— Наказание и на небето ли? — каза Горо учуден. — Това е несигурно и далечно. Има време да изкупи греха си на земята с молитви! Може ли да бъде наказан също тоя, който е нарушил клетвата, която го свързва с един неприятел на законите?
Дожесата хвърли към негъра един презрителен поглед.
— Разбирам те каза тя с въздишка. — Но как, ако заповядам внезапно да окупират всички врати и канали…
— Този, за когото негърът говори, не ще падне в ръцете на Нейно Величество!
— Ще се появи ли той на карнавала?
— Възможно е — започна негърът, усмихвайки се, — ако иска да дойде и говори на Нейно Величество, да вземе участие в карнавала!
— А защо мислиш, че мога да го предам? Негърът сви рамене.
— Горо не може да каже точно. Нейно Величество е жена. Негърът не ще се осмели да говори за капризи, но може би Нейно Величество ще си промени чувствата… Не се знае!
— Ти знаеш едно нещо — подзе тя, — че обичам Марино Маринели! А сега, кажи ми, една жена предава ли този, когото обича? Как се осмеляваш да говориш за недоверие?
— Милост, Величество — въздъхна негърът. — Горо се е натоварил доброволно с една тайна мисия. Нейно Величество знае, че Горо изпълнява вярно и точно поръчките, които му доверят. Ако Нейно Величество изрази желание, Марино Маринели сам ще й говори за своята любов на карнавала! Тя ще може да се убеди в цялата сила и искреността на тази любов и ще помисли за опасностите, които преследват Маринели, срещащ се е нея в съседство със своите смъртни неприятели.
— Вярно, това е голяма смелост — каза дожесата. — Някое непредвидено обстоятелство, някой разговор, някое предателство могат да го предадат в ръцете на инквизицията и тогава той ще бъде безвъзвратно загубен. Необяснимо е как в Тулон той е можал да избегне от почти сигурна смърт. Трябва да призная, че през последните дни съм обзета от съмнение относно истинността на твоите думи. Започвам да те смятам за един лъжец, един изкусен търсач на награди.
— Величество — отговори негърът със спокойствие, — Горо предпочита да пострада несправедливо, отколкото да го заподозрат. Той е дал доказателство на Нейно Величество. Той не я лъже. Марино Маринели е жив и ще се появи на карнавала, за да говори с Нейно Величество. Нека тя се довери на негъра и уговори с него един знак, по който Марино Маринели ще я познае.
— Един отличителен знак! — извика дожесата. — Да, аз ще му покажа такъв! Горя от нетърпение да узная истината.
При тия думи тя се отправи към канапето, където бе поставен един великолепен маскараден тоалет, украсен с червен ешарп, към който бе пришита една розетка, също червена. Тя откъсна последната и я подаде на негъра.
— Ще позная Марино Маринели по тази розетка — му каза тя, — а той ще ме познае по моя ешарп.
— Благодаря, Величество — каза Горо.
— Кажи му — подзе тя, — че никаква опасност не го заплашва, че ще бдя за неговата сигурност. Трябва непременно да му говоря, защото съм вече отчаяна.
— Негърът се е скарал с великия капитан — каза Горо, — без да е виновен. Сеньорът обвинява Горо, че е бил в Рим и е оставил да избяга Анунциата. Нейно Величество знае добре каква е била истинската роля на Горо. Тя скоро ще узнае по-добре неговата искреност. Весел карнавал, господарке! Негърът ви пожелава весел карнавал. Той се надява, че ще заслужи вашата признателност и ще очаква да види благородната дама да се разхожда под ръка с кавалер чужденец.