Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той излезе навън, клатушкайки се като пиян; премина през пустите коридори на палата. Насочваше свещника навсякъде, за да разгледа всеки ъгъл.
Всичко бе напразно! Стори му се, че се е измамил от някакъв лъжлив образ.
Громко се разсмя.
— Ти си луд, Луиджи! — си каза той. — Страхуваш се от духове! Незаконнороденият е мъртъв отдавна. Марино Маринели, предмет на твоята омраза, е загинал от ръката на палача на Тулон…, а ти го търсиш в твоя палат? Ти си измамен от един мираж на твоето въображение! Незаконнороденият не може да се върне. Мъртвите не възкръсват. Ако бях сигурен, че този палат е обитаван от неспокойната душа на този проклет Марино, бих го подпалил от четирите страни! Не, това бе един лъжлив образ, но ужасен образ!
Дожът духна пламъка на свещта, остави свещника в палата и се отдалечи много бързо, тъй като, въпреки смеховете и силните си думи, не се чувствуваше сигурен в това голямо тъмно и пусто жилище.
Той затвори вратата, постави сабята си в ножницата и се завърна намръщен към гондолата, където шамбеланът го очакваше.
Когато на следната сутрин дожесата разпита своя съпруг, какво се бе случило през фамозната нощ, Луиджи не посмя да й каже вярно това, което бе видял, понеже го бе срам за неговото безумие. Ограничи се да разкаже с надменна усмивка, че бе изпълнил желанието на Катерина и че хороскопът за предсказанието беше осъществен, без да му причини никакви мъчнотии.
Обаче дожесата разбра от неговия разказ, че всичко не бе преминало така както казваше той.
Много седмици бяха изминали от тоя ден. Карнавалът, така нетърпеливо очакван, настъпи най-сетне. Блясъкът и удоволствията на големия празник привличаха много любители на приятни приключения. От всички страни на Европа пристигаха богати чужденци, които идеха да вземат участие в прочутите веселия. Тогава във Венеция се събраха хиляди чужденци. Те имаха право също да се маскират и много комични авантюри се създаваха от запознанствата на тия чужденци с маски от града.
Никаква власт нямаше право по това време на годината да се информира за имената и намеренията на чужденците. Никой нямаше право да се оплаква от шегите, казани му под прикритието на маските. През дни на радост и удоволствия съдилищата и полицията бездействуваха. Страшната инквизиция изглеждаше, че не съществува.
Маскарадните празненства траеха във Венеция няколко седмици, докато в Рим той завършваше след няколко дни. Продължителността на празненствата във Венеция имаше държавни причини. Тайният съд, който изглеждаше, че си почива в този момент, решаваше тогава една мистериозна дейност, за която народът нямаше ни най-малкото съмнение.
Карнавалът даваше на Съвета на тримата да изучи духа на тълпата и да я управлява.
И венецианците, жадни за удоволствия, се отдаваха на предложените им веселия с всичката буйност на един народ, който се освобождаваше от своето иго. Скоро те се зашеметяваха от тази неограничена свобода и забравяха игото, което ги гнетеше.
Всички се маскираха, без разлика на възраст и положение.
В навечерието на карнавала негърът се яви в преддверието на дожесата и помоли една от придворните Дами да го въведе при господарката си.
Катерина разглеждаше хубавите тоалети, които щяха да подчертаят нейната красота на празничните тържества, и бе сама в апартамента си. Тя заповяда да заведат негъра при нея.
Горо влезе в салона, където разкошните облекла, бродирани със злато, още лежаха по канапетата, и се поклони пред дожесата с раболепие, като едновременно хвърли поглед към маската, която трябваше да скрие от тълпата лицето на владетелката.
— Извинете, милостива господарке — каза той, — карнавалът е почти започнал. Негърът е дошъл да се постави пол заповедите на Нейно Величество. Вече разкошните й дрехи са готови? Какъв лукс! Но защо са тия златни ивици? Всичко това напомня за студенина и смърт.
— По каква работа ме търсиш, негре? — попита дожесата.
— Горо не иде по някаква частна работа, Величество — отговори той. — Негърът е дошъл просто да запита Нейно Величество дали тя няма да му повери някаква мисия?
— Беше ли на площада Сан Марко? — го попита тя внезапно.
— Негърът се намира ту тук ту там, Величество, и главно там, където Нейно Величество го желае!
— А каква маска ще носиш?
— Горо е вече намислил — отговори той, — че най-добре и най-евтино ще се маскира като просяк. Като си прибавя една сива брада и една бяла маска. Горо ще бъде доволен.
— Стой през празника от време на време близо до мене! — каза дожесата. — Днес нямам какво да ти поръчам, но може би ще имам нужда от тебе през карнавала.