Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
В този момент се почука на килията…
Великият капитан се обърна към вратата и я отвори.
Видя пред себе си Антонио.
— Разсилният от Съвета на тримата! — съобщи последният.
— Идете да търсите просякинята ли? — запита Силвио Зиани.
Маскираният слуга на инквизицията се поклони.
— Тогава предайте му я — заповяда великият капитан на Антонио.
Великият капитан напусна килията и отиде при дожесата.
Маскираният слуга хвана въжетата на старата Луала и я накара да се изкачи заедно с него до черната стая, където тримата инквизитори се бяха събрали.
Луала не прояви никакъв страх. Тя не поздрави даже могъщите господари на държавата с невидими лица. Гняв и презрение бяха изписани по набръчканото й лице. Сивите й проницателни очи наблюдаваха кървавите съдии.
— Във ваша власт съм! — каза тя, когато слугата се бе отдалечил. — Защо сте изпратили вашите кучета да ме следят? Защото съм слаба и немощна ли? Какво желаете от мен? Говорете.
— Кой ти позволи да говориш с такъв той? — каза главният инквизитор със заплашителен глас.
— Вярвате ли, че ще ме уплашите, вие и вашите маскирани помощници, дон Виторио.
Инквизиторите се спогледаха учудени. Луала забеляза, впечатлението, което нейните енергични думи бяха произвели.
— Какво се учудвате толкова? — продължи тя. — Старата просякиня от площад Сан Марко знае повече, отколкото мислите.
— Мълчи и слушай въпросите, които ще ти бъдат зададени! — каза великият инквизитор, разглеждайки набръчканото и почерняло от слънцето лице на старата просякиня.
— Махнете първо връзките, които стягат ръцете ми! Великият инквизитор позвъни и заповяда на слугата, който влезе, да развърже пленницата.
Щом това бе сторено слугата се отдалечи, а Луала показа на съдиите раните, които въжетата й бяха причинили върху ръцете.
— В момента, когато е паднала главата на монаха и астролога Ауромето, ти си изпуснала един вик — й каза великият инквизитор. — Произнесла си неговото име със силен глас. Какво е означавал този вик?
— Той е имал за цел — отговори Луала, — да ви покаже, че само вие познавате този монах или по-скоро, че има някой, който го познава по-добре от вас!
— Ти си поддържала с него тайни връзки. Какво ти е доверил?
— Че бил слуга на стария дож и нищо повече — отговори просякинята.
— Не крий нищо. По-добре ще бъде за теб, ако ни кажеш всичко, което знаеш — каза инквизиторът Марко.
— Не зная нищо повече за него!
— Ти си избягала с една млада синьората. Знаеш ли нейното име? — попита великият инквизитор.
— Как да не зная името й? Анунциата Фарсети живее при мене дълго време!
— Защо избяга с нея?
— Защото дожът й бе устроил засада.
— Кой ти даде право да действаш по такъв дързък начин?
— Анунциата едва се бе спасила от него, когато отишла да посети гроба на баща си на острова гробище. Тя успяла да се скрие в една гробница.
— В коя гробница?
— Във вашата, Виторио Карманиола!
Главният инквизитор погледна втренчено старата просякиня, която се бе осмелила да произнесе името на един таен съдия.
— Какво казваш, жено? — подзе той. — Тук няма никакъв Виторио Карманиола, старецът, когото ми назова, лежи в палата си. Той е твърде слаб и немощен.
— Зная, познавам го — отговори тя. — Той не обитава палата си през нощта. Виторио Карманиола държи ковчега си готов в своята гробница и младото момиче е намерило вътре убежище. Дожът не можал да я намери в ковчега, където била легнала. Щом преследвачите и се бяха отдалечили, аз я освободих от затвора и.
— Знаеш ли, че тя е омъжена?
— Да, с шамбелана Николо Стено! Вие говорите за омъжване, но знаете също така добре като мене, че тя е била хипнотизирана в момента на церемонията и че нейното омъжване е една безчестна измама!
— Къде се намира тази бегълка, която си приютила? Луала замълча.
— Твоите измами и мълчанието ти ще те отведат в Стаите на истината, жено! — започна великият инквизитор разгневен.
— Ще отида тогава — каза тя със силен глас — за втори път в тия проклети места, където желаете да ме изпратите. Да, вие ме гледате учудени, маскирани палачи! Мислите си, че се страхувам от смъртта, на която можете да ме осъдите? Вярвате ли, че мъките ме плашат? Луала е вкусила от всички радости от вашите стаи за мъчение. Чуйте Луала. Тя ви проклина и ви заявява, че вашият последен час е близък. Смъртта ви заплашва по-скоро, отколкото вие можете да предполагате и вие ще бъдете изправени пред един съд по-могъщ от вашия, този на Бога. Вие сте по-престъпни от разбойниците по пътищата, от убийците и неверните съпрузи. Вие…