Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Мълчи, проклета жено! Ти забравяш какво значение имат думите, които произнасяш тук! — извика главният инквизитор, обзет от силен гняв. — Мълчи, ако искаш да избегнеш още бесилката!
— Виторио Карманиола! Запомни моите предсказания, мизерни убиецо! — извика Луала.
Инквизиторите подскочиха от столовете си.
— Да не се подаваме на тия предизвикателства, братя — каза главният инквизитор с важен, но треперещ глас. — Тая жена обижда едно име, но не нас. Да запазим нашето спокойствие.
После той продължи, обръщайки се към Луала:
— Ти назова името на Виторио Карманиола, просякиньо, и го придружи с едно ужасно обвинение за убийство. Изложи ни твоите оплаквания! Съвета на тримата изисква да ни определиш точно обвинението си срещу Виторио Карманиола!
— Ако вие желаете да бъдете истински справедливи, кървави палачи, ако употребите срещу него правосъдието, с което толкова парадирате, вашата задача е тогава да го изпратите на бесилката! Моето проклятие ще го преследва до последния му час и даже след това!
— Твоето оплакване, жено, твоето оплакване?
— Защо да ви разкривам без полза всички мои тайни? — извика просякинята. — Вие вече сте ме осъдили на смърт, понеже казвам истината и защото представлявам народа, който страда. Чувате ли ме? Целият народ на Венеция ви мрази. Никой от нашия град не ще ви дойде на помощ, когато изпаднете в беда! Навсякъде се издигат викове на омраза по ваш адрес. Вие желаете да знаете оплакването ми? Вие ще го узнаете, вие ще го чуете от ешафода, откъдето ще викам така силно, че ще ме чуе целият народ!
Старата просякиня като че ли изведнъж бе станала друга жена. Тя се бе изправила, доколкото й бе възможно и речта й бе станала заплашителна…
Тя продължи:
— Зная много повече, отколкото предполагате. Зная всичко! От ешафода ще извикам такива неща, от които ще ви настръхнат косите. Не мислете, че моите думи ще бъдат като тия на Бертучио, заглушени от биенето на барабаните! Те ще достигнат до всички, обзалагам се с главата си. Ако вие се осмелите да ме отведете до пъна на палача, знайте, че вашата смъртна присъда е подписана!
— Тя е луда! — извика инквизиторът Томасо, кипнал от гняв.
— Даже отровата не ще ви послужи! Познавам вашите подли средства; не ще успеете да ме победите! Познавам ви до дъното на душите ви. Вие можете да отровите водата и хляба, които ми давате, за да задушите зова, който искам да отправя към цял свят; но знайте, че ако ме убиете, вие сте загубени, безвъзвратно загубени!
— Имайте милост към нея, уважаеми брате — каза великият инквизитор, който едва сдържаше гнева си. — Виждате добре, че тази нещастница е загубила разума си. Ще се опитам още веднъж, употребявайки кротост, да изкопча от нея няколко свестни думи. Кажи ни своето име, просякиньо?
— Вие желаете да знаете моето име — каза тя. — Ако ви кажа, ще потреперите от ужас!
— Жено — изрече великият инквизитор, — не подлагай по-дълго време нашето търпение на изпитание. Как се наричаш?
Старата просякиня хвърли към съдията, който се бе надигнал като за да я наплаши, един поглед, пълен с омраза.
Тя пожела да му викне едно име, което щеше да го удари като гръмотевичен удар, но се въздържа…
Една презрителна гримаса се изписа върху набръчканото й лице. Като че ли искаше да каже: „Часът още не е дошъл!“
— Вие настоявате да ви кажа моето име, а вие го знаете отдавна! Хората ме наричат старата Луала.
— Луала е твоят прякор! Как ти е истинското име?
— Не го зная — отвърна тя. — Аз съм без гражданско положение, като робите и плебеите. Не познавам нито баща си, нито майка си! Остаряла съм без да познавам друго име освен Луала! О, вие имате право. Може да съм имала богати родители, може да съм наследница на натрупани богатства, които не ще получа никела, понеже не зная как се наричам!
— Ти лъжеш, жено! Ти си една лъжкиня или си луда! — извика великият инквизитор. — Наш дълг е да се осведомим със сигурност за твоята личност и защо те закрилят от палата на дожовете!
— Зная го добре! Размислете за това, което ви казвам сега! — каза тя със злъчност. — Ще ви кажа само шест думи: Проклет да бъде Съветът на тримата.
Великият инквизитор не можа да издържи повече. Той издигна златното звънче.
— Отведете тази просякиня в стаите с оловните покриви! — заповяда той на слугата, който влезе. — Може би мъките ще й възвърнат разума!
— Не мислете, че Луала ще загине в оловните стаи! — извика просякинята. — Бъдете проклети!
Великият инквизитор направи заповеднически жест на слугата. Последният върза ръцете на просякинята й я отведе от черната стая.
Мъчително мълчание зацари в страшния съд. Инквизиторите отбягваха да говорят помежду си и да разменят мнения по това, което бяха чули.