Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Не стреляйте, господине! — чу се да казва с треперещия, немощен глас на грохнал старец. — Вземете всичко от касата, само не ме убивайте!
— Обърни се! — изрече мъжът, обърнал наопаки световната костенурка на Чип през Онзи Ден; мъжът, заради когото за малко да го убият (бе прекарал в бриджтънската болница цели две седмици, милостиви Исусе!) и който сега се завръщаше като някакво кошмарно чудовище от нечий детски килер. — Всички останали на пода, но ти се обърни, продавачо! Обърни се и ме виж. И добре ме разгледай.
ТРИ
Мъжът се олюля и за момент Роланд си помисли, че ще припадне, вместо да се обърне. Навярно някаква първична, ориентирана към оцеляването част от съзнанието му усещаше, че припадъкът щеше да му донесе сигурна смърт, защото продавачът успя да се задържи на краката си и в крайна сметка се обърна към Стрелеца. Бе облечен почти по същия начин, както преди двайсет и две години — черната вратовръзка и месарската му престилка, вързана високо над кръста, вероятно бяха същите. Косата му бе зализана назад, само дето беше снежнобяла вместо прошарена. Роланд си спомни как кръвта бе шурнала от лявото слепоочие на мъжа, когато куршумът — изстрелян от самия Андолини — го бе улучил. Сега там се виждаше сивата плетеница на някогашните шевове. Стрелеца забеляза, че мъжът сресваше косата си по начин, който афишираше белега, вместо да го прикрива. Или бе извадил невероятен късмет, или беше спасен от ка. Роланд смяташе, че ка бе по-вероятното обяснение.
Когато погледите им се срещнаха, синът на Стивън Дисчейн видя тревогата и ужаса в очите на продавача и предположенията му веднага се потвърдиха. Да, това определено беше работа на ка.
— Имаш ли коламобил, камиономобил или так-си? — попита Роланд, насочил дулото на револвера си към корема на злополучния собственик.
Джейк пристъпи напред.
— Какво караш? — намеси се той. — Това има предвид.
— Камион! — изхленчи собственикът на магазина. — Пикап. „Интернешънъл Харвестър“. Ей го там, отпред на паркинга. — При тези думи той бръкна толкова рязко под престилката си, че Роланд за малко да го застреля; добре, че продавачът не забеляза нищо. Всички посетители бяха легнали по очи на пода, включително и жената пред кантара. Стрелеца подуши мириса на месото, което тя купуваше в момента на появата им, и стомахът му изкъркори. Беше уморен, гладен и смазан от скръб, а трябваше да обмисли и свърши още толкова много неща! Джейк би казал, че има нужда от малко „разпускане“, ала Роланд не виждаше никаква възможност за отдих (поне в близко то бъдеще).
Когато ръката на продавача отново се показа, в треперещите му пръсти подрънкваше връзка ключове. Те проблеснаха, улавяйки лъчите на следобедното слънце, и Стрелеца примигна. Първо човекът с бялата престилка бе пъхнал ръка под дрехата си, без да поиска разрешение (и на всичкото отгоре го бе направил бързо), а сега размахваше лъскави метални предмети, за да заслепи противника си. Роланд имаше чувството, че прави всичко възможно, за да бъде застрелян. Но нима не бе действал по същия начин и в деня на засадата? Магазинерът (който тогава бе доста по-пъргав и кръстът му не бе превит като на вдовец) бе тръгнал след двамата стрелци, подобно на котка, която се бута в краката ти, докато не я настъпиш, сякаш изобщо не забелязваше куршумите, свистящи около тях (нито пък онзи, дето го бе улучил). Стрелеца си спомни, че по някое време продавачът бе започнал да говори за своя син, все едно чакаше реда си в бръснарницата и се чудеше как да запълни времето си. Продавачът бе станал техен ка-май, а ка често проявяваше благосклонност към тези хора, поне докато не й писнеше от странностите им и не ги изметеше от света.
— Вземете камиона, вземете го и си тръгвайте! — извика им собственикът на магазина. — Ваш е! Подарявам ви го! Наистина!
— Ако не спреш да размахваш тези проклети ключове пред лицето ми, сай, ще взема не камиона, а живота ти! — заплаши го Роланд. Зад тезгяха имаше друг часовник. Стрелеца отдавна беше забелязал, че този свят е пълен с часовници, сякаш хората си мислеха, че по този начин могат да уловят времето. Четири без десет, което означаваше, че бяха изминали девет минути от пристигането им в Ключовия свят. Времето препускаше. Някъде наблизо Стивън Кинг вече бе излязъл на следобедната си разходка и се намираше в смъртна опасност, ала не знаеше това. Ами ако вече бе умрял? Те — всъщност Роланд — смятаха, че гибелта на писателя ще отекне мощно като Лъчетръс, но можеше и да не стане така. Нищо чудно и последиците от смъртта му да не бъдат внезапни.