Тъмната кула

ДВЕ

Уендъл („Чип“) Макавой стоеше зад тезгяха и тъкмо претегляше големичкото парче нарязана, приготвена с мед пуйка за госпожа Тасенбаум, когато звънчето над вратата издрънча, преобръщайки за втори път живота на Чип надолу с главата („преобърна костенурката“, обичаха да казват старите хора, когато колата ти се преобърнеше в канавката). С госпожа Тасенбаум обсъждаха все по-големия брой джетове на езерото Кийуедин… или по-скоро тя обсъждаше това.

Продавачът си мислеше, че госпожа Т. е типичен летовник в много отношения — беше богата като Крез (или ако не тя, поне съпругът й, който се занимаваше с някои от онези „точка-ком“ работи, дето нашумяха напоследък), бъбрива като папагал, напоркана с уиски, и откачена като Хауърд Хюз66 на яка доза морфин. Тя можеше да си позволи цяла яхта с луксозни каюти (и две дузини джетове, които да я теглят), ала бе дошла до пазарчето в тази част на езерото с очукана гребна лодка, която бе вързала на същия кей, където Джон Кълъм връзваше своята лодка до Онзи Ден (с всяка следваща година, която излъскваше историята като старинна мебел от тиково дърво, почтителните нотки в гласа на Чип се увеличаваха; той разказваше за Онзи Ден със същия благоговеен патос, с който Преподобният Конвей говореше за Нашия Бог-Отец). Та тази Тасенбаум беше общителна, нахакана, хубавичка (горе-долу… предполагаше той, ако не обръщаш внимание на грима и лака за коса), тъпкана с пари републиканка. При тези обстоятелства Чип Макавой се почувства напълно оправдан да натисне с палец ъгълчето на кантара — това бе номер, който бе научил от баща си. Старият му бе казал, че на практика е длъжен да прецаква всички летовници, които могат да си го позволят, но никога не трябва да мами местните, дори и да са богати като онзи писател от Ловъл, Кинг ли се казваше? Защо? Защото щеше да се разчуе и в един момент ще се наложи да разчиташ само на тези, които не са от тук, а я пробвай да се издържаш от летовниците през февруари, когато снежните преспи от двете страни на шосе № 7 станат над два метра високи. Е, сега не беше февруари, нито пък госпожа Тасенбаум беше от този край, тъй че всичко си беше тип-топ. Веднага щом листата на дърветата започнеха да пожълтяват, тя и нейният богат-като-Крез точка-ком съпруг щяха да духнат към чифутския си Ню Йорк. Ето защо Чип бе изключително доволен, че успя да превърне шестте долара от сметката й за нарязана пуйка в седем долара и осемдесет цента с едно-единствено докосване на палеца си. Той угоднически побърза да се съгласи с нея, когато жената започна да говори какъв ужасен президент бил Клинтън, макар че бе гласувал два пъти за Бъба67. И щеше да гласува и трети път, стига Конституцията да му позволеше да се кандидатира отново. Бил беше умен, можеше да убеждава онези с чалмите да правят това, което иска, не бе забравил напълно работническата класа и бе имал повече путки от тоалетна чиния.