Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Съзри онуй, що съзирам аз, Шийми — продума. — Съзри къде ще отидем. И го запомни добре.
Така и стори.
ОСЕМНАЙСЕТ
Докато стояха там — Роланд показваше, а Шийми гледаше, — Дани Ростов извика тихичко на Джейк.
Той се приближи до нея и момичето изведнъж се поколеба, като че ли се чудеше какво да стори отсега нататък. Джейк тъкмо щеше да я попита, когато тя затвори устата му с целувка. Устните й бяха удивително меки.
— Това е за късмет — рече тя и щом видя смаяното му изражение, и осъзна въздействието на онова, което току-що бе сторила, нерешителността й мигом се изпари. Тя обгърна врата му с ръце (като продължаваше да държи протрития си Мечо Пух в едната; момчето усещаше допира на играчката до гърба си) и отново го целуна. Джейк почувства допира на малките й, твърди гърди и щеше да запомни това усещане до края на живота си. Щеше да запомни и нея до края на живота си.
— А това е от мен — рече Дани и отстъпи към Тед Бротиган, преди той да успее да каже нещо — свела поглед към земята, с пламнали страни. Джейк и без друго не можеше да промълви и дума, дори и животът му да зависеше от това. Гърлото му изведнъж бе престанало да му се подчинява.
Тед го погледна и се усмихна.
— Ще сравняваш всички следващи целувки с тази — рече му той. — Запомни го от мен.
Джейк продължаваше да мълчи. Бе така замаян, сякаш момичето го бе фраснало по главата, вместо да го целуне.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
Петнайсет минути по-късно четирима мъже, едно момиче, един рунтавелко и едно смаяно, изумено (и доста изтощено) момче стояха в Парка. Той беше целият на тяхно разположение — останалите Разрушители бяха изчезнали. От мястото, където стоеше, Джейк можеше да види осветения прозорец на първия етаж на дома „Корбет“, където Сузана отдаваше последни грижи на покойния си съпруг. Изтрещя гръмотевица. Тед им каза същото, което им бе казал и в килера на онзи офис в станция Тъндърклап, до червеното сако с медната табелка, на която пишеше „ДИРЕКТОР КОЛЕТНА СЛУЖБА“.
— Хванете се за ръце — прошепна беловласият мъж. — И се концентрирайте.
Джейк посегна да улови ръката на Дани Ростов, но Динки поклати усмихнато глава и му каза:
— Някой друг ден ще се държите за ръце с нея, юнако. Сега твоята роля е на едната маймунка в средата. Твоят дин е другата маймунка.
— Хванете се за ръце един друг — подкани ги и Шийми. Гласът му звучеше властно и решително — Джейк никога не го бе чувал да говори така. — Това ще ни помогне.
Момчето пъхна Ко в ризата си.
— Роланд, ще можеш ли да покажеш на Шийми…
— Гледай — отвърна му той и хвана ръцете му. Другите образуваха стегнат кръг около тях. — Гледай. Мисля, че ще видиш.
В тъмнината се отвори ослепително ярък шев, който заличи Тед и Шийми от погледа на Джейк. В следващия момент той потрепна и помръкна за миг — момчето тъкмо си помисли, че ще изчезне, — ала сетне отново заблестя и започна да се разширява. Джейк долови (едва-едва, както човек чува под вода) далечното ръмжене на преминаваща кола или камион, след което видя сграда с неголям асфалтиран участък пред нея. Там бяха паркирани три коли и един пикап.
„Вече е светло!“ — потръпна той. Времето в Ключовия свят течеше само в една посока — напред. Ако това бе Ключовият свят, значи беше събота, деветнайсети юни, а годината бе…
— Бързо! — извика Тед от другата страна на яркия процеп. — Ако ще тръгвате, тръгвайте сега! Ако ще тръгвате…
Роланд светкавично дръпна Джейк напред, при което торбата го удари силно по гърба.
„Почакай! — искаше да изкрещи момчето. — Почакай, забравих си нещата!“
Но вече беше късно. Джейк имаше усещането, че две огромни ръце притискат кръста му, и почувства как въздухът напуска със свистене дробовете му. „Налягането се променя“ — помисли си той. Сетне му се стори, че пада нагоре и в следващия миг вече лежеше на асфалта на паркинга, намръщен и с присвити до болка клепачи, чудейки се от колко ли време очите му не се бяха излагали на обикновена слънчева светлина. Навярно от момента, в който бяха влезли в Пещерата на портала, за да търсят Сузана.
Нейде отдалеч — едва доловимо — чу как някой, вероятно момичето, което го беше целунало — извиква „Късмет!“, след което Паркът изчезна заедно с Тъндърклап, „Алгул Сиенто“ и тъмнината. Намираха се в Америка от Ключовия свят, на паркинга, където споменът на Роланд и силата на Шийми — спомогната от другите Разрушители — ги бяха отвели. Пред тях се издигаше магазинът на Ийст Стоунхам, където Джак Андолини бе устроил засада на Роланд и Еди. Само че — освен ако не бе станала някаква чудовищна грешка — това се бе случило преди двайсет и две години. Датата бе 19 юни 1999 и часовникът на витрината („ВИНАГИ Е ВРЕМЕ ЗА СВИНСКА ГЛАВИЧКА“, пишеше в кръг около ухилената зурла) показваше, че е четири без деветнайсет следобед.