Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— И сега този Гор очаква просто да… да се качи на гърба му! — каза госпожа Тасенбаум, докато търсеше чековата си книжка (пуйката на кантара изведнъж бе наддала шейсет грама и Чип прояви благоразумието да спре дотук). — И този човек има наглостта да твърди, че той бил измислил Интернет! Ха! Аз обаче знам по-добре от него! Всъщност дори познавам човека, който наистина изобрети Интернет! — Тя вдигна поглед (палецът на Чип отдавна бе избягал далеч от везната — имаше безпогрешен инстинкт за тези неща) и се ухили дяволито на продавача, след което зашепна поверително: — Няма как да не го познавам, след като спим в едно и също легло вече двайсет години!
Чип се засмя по възможно най-искрения начин, на който бе способен, свали пуйката от везната и я уви в лист бяла хартия. Бе доволен, че бяха загърбили темата за джетовете, понеже съвсем наскоро и той си бе поръчал един от „Вайкинг Мотърс“ в Оксфорд.
— Идеално те разбирам! Този Гор е еба си мазния тип! — Госпожа Тасенбаум закима ентусиазирано и Чип просто се почувства длъжен да продължи. Нямаше да го заболи, нали? — Само виж косата му — как изобщо да повярваш на мъж, който си слага толкова много гел на…
В този момент камбанката над входната врата иззвъня, продавачът погледна натам и се вцепени. Дяволски много вода бе изтекла под мостовете от Онзи Ден, но Уендъл („Чии“) Макавой веднага разпозна мъжа, който бе предизвикал всички онези неприятности навремето. Някои лица никога не се забравят. А и нима не бе усещал в най-потайните дълбини на сърцето си, че човекът с ужасните сини очи не бе приключил работата си и щеше да се върне за него?
Да се върне за него?
Тази мисъл прогони вцепенението му. Чип се обърна и побягна. Ала не беше направил и три стъпки покрай тезгяха, когато в магазина проехтя изстрел — оглушителен като гръмотевица в помещението, което бе доста по-голямо и добре заредено в сравнение с лавката от 77 — и госпожа Тасенбаум изпищя. Трима-четирима от клиентите, които обикаляха между щандовете, се обърнаха с изумени лица, а един от тях мигом се строполи в безсъзнание на пода. Чип имаше време да отбележи, че това бе Роуда Биймър, по-голямата дъщеря на едната от двете жени, загинали тук в Онзи Ден. Изведнъж му се стори, че времето се е прегънало върху себе си и че самата Рут лежи на земята, а до разперените й пръсти се търкаля консерва царевица. Продавачът чу как куршумът бръмва над главата му като разгневена пчела и веднага се закова на място, вдигайки ръце.