Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Колко път има оттук до Търтълбек Лейн? — попита Стрелеца.
Беловласият сай само го изгледа с разширени от ужас очи. Никога през живота си Роланд не бе изпитвал по-голямо желание да застреля човек… или поне да го фрасне с дръжката на револвера по главата. Продавачът имаше глупавия вид на коза, заклещила се в някаква дупка.
В този момент жената, която лежеше пред кантара, проговори. Тя вдигна глава към Роланд и Джейк — както си лежеше по корем, с ръце на гърба.
— Това не е в Ловъл, господине. Дотам има поне седем-осем километра.
Само един поглед в очите й — кафяви и големи, изплашени, но не и обезумели от страх — бе достатъчен на Роланд, за да реши, че му трябва именно тя, а не стария продавач. Освен ако…
Той се обърна към Джейк:
— Ще можеш ли да ни закараш дотам с камиона на продавача?
Стрелеца видя, че момчето изгаря от желание да отговори утвърдително, ала впоследствие си дава сметка, че не може да си позволи да провали мисията им с нещо, което не бе опитвал никога през живота си.
— Не — въздъхна Джейк. — Ами ти?
Роланд бе наблюдавал как Еди кара колата на Джон Кълъм. Не изглеждаше толкова трудно… но не трябваше да забравя хълбока си. Роза му бе казала, че сухото разкривяване се разпространява бързо — като пожар, раздухван от силен вятър — и той вече знаеше какво бе имала предвид тя. Преди да отидат в Кала Брин Стърджис, болката го бе прорязвала само от време на време, докато сега му се струваше, че ставата му е инжектирана с нажежено до бяло олово, след което са я увили с бодлива тел. Болката бе обхванала целия му крак от бедрото до глезена му. На Роланд му бе направило впечатление как Еди си служеше с педалите, натискайки ту този, който караше колата да забързва, ту онзи, който я караше да забавя ход — и все използваше десния си крак. Което означаваше, че ставата му щеше да е подложена на постоянно натоварване.
Не мислеше, че ще може да направи това — не и ако искаше да стигнат благополучно до Търтълбек Лейн.
— Мисля, че не — рече Стрелеца. Той взе ключовете от продавача и погледна към жената, лежаща пред кантара за месо. — Стани, сай — нареди.
Госпожа Тасенбаум направи това, което се искаше от нея, и когато се изправи на крака, Роланд й връчи ключовете. „Продължавам да срещам полезни хора на това място — помисли си той. — Ако и тази жена се окаже добра като Кълъм, навярно нещата няма да се прецакат.“
— Ще откараш мен и младия ми приятел до Ловъл — каза Стрелеца.
— До Търтълбек Лейн — кимна непознатата.
— Право думаш, казвам благодаря.
— Ще ме убиете ли, след като ви закарам дотам?
— Само ако започнеш да ни разтакаваш.
Тя се замисли за момент, сетне кимна:
— Добре. Да тръгваме.
— Успех, госпожо Тасенбаум — обади се продавачът, когато поеха към вратата.
— Ако не се върна — заяви жената, — запомни само едно: моят съпруг измисли Интернет — той и приятелите му, отчасти в „Кал-Тек“, отчасти в гаражите им. Той, а не Албърт Гор.
Стомахът на Роланд отново изкъркори. Той се протегна над тезгяха (продавачът побърза да се отдръпне от него, сякаш Стрелеца беше чумав), грабна увитата пуйка на жената и напъха три резена в устата си. Останалото връчи на Джейк, който изяде две парчета и веднага погледна към Ко — рунтавелкото се взираше в месото с нескрито любопитство.
— Ще получиш своя дял, когато се качим в пикапа — обеща му Джейк.
— Пикапа — изджавка Ко, след което добави, наблягайки върху думата: — Дял!
— Бооожичко! — зяпна продавачът.
ЧЕТИРИ
Акцентът на продавача може и да беше готин, но това не можеше да се каже за камиона му. Скоростите му например се сменяха по стандартния начин, а Айрийн Тасенбаум от Манхатън не бе карала подобна кола от времето, когато все още бе Айрийн Кантора от Стейтън Айлънд. Що се отнася до лоста за скоростите… тя никога през живота си не бе управлявала автомобил с подобно праисторическо приспособление.
Джейк седна до нея, стъпвайки от двете страни на въпросния лост, заедно с Ко (който още дъвчеше с наслада от пуешкото) в скута си. Роланд се разположи на седалката за пътници, като се опитваше да не се мръщи от болката в хълбока му. Айрийн забрави да натисне амбреажа, когато запали колата. Харвестърът подскочи напред и в следващата секунда се закова на място. За щастие сновеше по пътищата на Северен Мейн още от средата на шейсетте и поради тази причина движенията му напомняха тези на застаряващ мъжкар вместо на жребец в разцвета на силите си; в противен случай Чип Макавой щеше да изгуби най-малко една от витрините си. Ко се вкопчи в скута на момчето и от устата му изскочи парче пуйка, съпроводено от думи, които бе научил от Еди.